10 стъпки за успешен коучинг

1. Осъзнайте нуждата от промяна

Един човек казал: „Точно осъзнах смисъла на живота и взеха, че го промениха…“

Всеки човек по различен начин възприема необходимостта от промяна. При някои е травмиращо събитие в живота (напр. загуба на близък човек, уволнение, раздяла с обичан човек, банкрут, развод), при други – прочитане на книга, достигане до ново ниво на знания, придобиване на нови умения, при трети – нещо съвсем друго. Всъщност, няма значение какво точно е катализатора за промяната. Важна е промяната. И Вашето собствено желания да се промените. Не да го правите заради съпруга/та си или шефа, или любовника си. А за Вас самите! И само дотолкова, доколкото чувствате, че е полезно за Вас. Не казвам лесно или удобно, или приятно. А ПОЛЕЗНО! Защото промяната често е предизвикателство. Промяната е за смелите и готовите да се впуснат!

В коучинга се използват и някои практични инструменти за осъзнаване. Тук предлагам един, който, както показва опитът ми, помага неимоверно много и веднага, стига да сте честни със себе си при попълването. Нарича се Колелото на живота и можете на го намерите тук.

2. Решете как на практика ще действате

Има редица начини да го направите. Да кажем основно разделени на 2 групи: сам и с помощта на някой/нещо.

Сам можете и е добре да се фокусирате върху това какво искате да постигнете. Каква е Вашата цел? Какъв резултат искате? И да държите фокуса си върху това. Да имате ясното намерение, че това ще стане (ако е за Ваше добро), ако дадете своите 100%. Да се информирате, да четете, да се развивате.

От друга страна – нали се сещате за десетките пъти, в които сте имали идеята да осъществите някаква промяна и не сте го правили? За такива случаи е подходящ като добавка и втория подход – с външен човек, който да съдейства. Не да свърши Вашата работа, а да Ви съдейства да си вършите своята работаJ

И тук има варианти (неизчерпателно): обучител, ментор, приятел, близък, коуч. Всеки си има своите предимства и недостатъци. Добра идея е и да се комбинира.

Тъй като тук говорим за коучинг процеса, предимствата на коуча са:

  • че е обучен (това е в случай, че сте намерили професионален коуч) да води разговора на едно много по-дълбоко ниво от обикновените разговори с приятели дори;
  • Негова работа е да създаде едно пространство на доверие и искреност, в което Вие да имате смелостта да изложите темите си и да намерите своите най-добри отговори. За този етап от живота Ви;
  • Той/тя Ви предизвиква да се вгледате в себе си и да видите неща, които не сте посмявали преди;
  • Това Ви дава силата да направите понякога и радикални промени, за да се осъществите в живота си като своята най-добра „версия” за себе си и коучът Ви държи фокусирани върху промяната;
  • Коучът е човек, пред който може да си проследявате какво постигате, т.е. предоставя Ви възможността за още едно ниво на „отчетност” (освен пред самите себе си);
  • Приема Ви (в идеалния случай) такива, каквито сте, а това е нещо често непостижимо за повечето Ви приятели, нали така? А Вие знаете от опит колко е важно за човек да може да бъде спокойно себе си! Да, да, знам, че се случва по-рядко, отколкото ни се иска…
  • Оставя инициативата във Ваши ръце и не Ви дава съвети и насоки (колко други хора от Вашия кръг го умеят това?:) Може би не много?:)
    И е най-подкрепящата „мажоретка”:)

Въщност великите спортисти, политици, бизнесмени имат коучове. Защо тогава всеки човек да не се възползва от личен коуч?

Тук идват „недостатъците” – коучът си има цена. А обикновените хора все още са предимно с нагласата, че пари могат да се дават за храна и пиене, ама за промяна и развитие – това го мога сам, защо ми е специалист?:) За разлика от световните шампиони и големите лидери.

3. Изберете своя коуч

Това е модерна професия, всеки втори човек почти нарича себе си коуч. Както във всяко отношение, вярвам, че конкуренцията може само да помогне. В това море от коучове е добре да имате някакви ориентири.

Избирайте мъдро!

Опитът ми, личен и професионален, показва, че има няколко неща, които е добре да се считат за задължителни и те са:

  • Човекът да е обучен за коуч. Това е човек, който ще научи за Вашите съкровени цели, мечти, страхове, победи и е добре да се отнесете към него като към важен за Вас човек. Както не отивате при който и да е лекар, а си избирате (по определени от Вас самите критерии: препоръка, специализация, опит и пр.). Както избирате адвокат. Както избирате банка. А коучът, все пак, не работи само с парите или здравето Ви, а с Вас самите, с Вас целите.
  • Човекът да има референции. Т.е. не само той да тръби колко безценен опит има (колеги казват, че от 20 години се занимават с това, а всъщност през това време са правили обучения, психоанализа, консултации и какво ли още не и дори нямат осъзнаването, че коучинг е нещо съвсем различно). Търсете реални референции от реални клиенти.
  • Човекът да Ви изслуша и да обсъдите какво искате и как може да Ви бъде полезен. Търсете усещането за доверие и откритост. Ако усещането е за отдалеченост, превзетост, надменност, дори този коуч да Ви е предложен от Вашия шеф, търсете своя човек.
  • Търсете компетентен коуч – Вие заслужавате най-доброто за себе си!
  • Дори ако сте започнали работа с даден коуч и той не Ви носи ползата, за която плащате – договорете прекратяване на взаимоотношението. Само бъдете осъзнати, че страха, недоволството, мехаресването може да са у Вас самите, а не у коуча. Може да се дължат на някакви Ваши страхове. Можете да поговорите с коуча за това. Може коучът да е великолепен и просто да не си паснете. И това е човешко и нормално.

Бих искала да отбележа и някои други съображения:

  • Добре е коучът да има акредитация от външна независима организация. Както е при лекарите, адвокатите, банкерите, експерт-счетоводителите. Най-добрите сред тях. Това е още ниво на сигурност, че човекът знае какво и как прави.
  • Добре е да се занимава професионално с тази дейност – Вие самите знаете колко важно е в дадена област човек да се развива, да следи най-новите постижения, да допринася дори за прогреса в своята сфера и по този начин за обществото като цяло.
  • Самият коуч да се коучва, за да познава детайлно процеса от всичките му страни. А това показва, че е убеден в ефективността на коучинга.


4. Ангажирайте се с промяната

Ако коучингът е твоя избор, необходимо е да се ангажираш с процеса на промяна и развитие. Недостатъчната ангажираност е това, което често ни спира да получим резултатите, което искаме. Нали се сещате, един пушач казал: Най-лесно е да се откажат цигарите! Аз вече съм ги отказвал поне 100 пъти! Или друго, което може би ще съотнесете към себе си: Ще отслабна. Почвам диета от понеделник! И нали си спомняте, че този понеделник все не идва. Или може би сте спортували от понеделник. Или сте намирали човек, който да обичате и който да Ви обича – ама друг път…. а тази проклета работа, от която няма смисъл и шефът Ви се прави на велик, а е толкова жалък мързеливец, на който вършите цялата работа….

Това, което казвам е, че е важно, когато започнете коучинг процеса да сте наясно, че промяната вероятно няма да е лека, няма всичко да е приятно и удобно. Но нали Вие не искате удобството, а своя ЖИВОТ! Тогава поемете отговорността за себе си. Спрете с историите как закъсняхте, защото имаше трафик, автобуса закъсня, колегите Ви оставиха да свършите и тяхната работа, а и правителството/данъчните/децата/родителите сякаш се съюзиха срещу Вас. Нали си знаете как в живота Ви сте имали случаи, в които всички са Ви казвали: не става, няма да успееш, не си достатъчно добър/а, ти не заслужаваш… и Вие сте били такива, че сега с гордост си мислите за себе си тогава, били сте силни, смели, ангажирани, последователни, дисциплинирани и сте успявали! Ангажирайте се с промяната!


5. Бъдете смели, бъдете себе си

Бъдете готови да видите собственото си лицеJ Онова, истинското. И може някои неща да не Ви харесат. И това е нормално. Но не е за всеки. Бъдете смели, за да продължите напред, каквото и да Ви коства. Време, усилия, пари, удобство – каквото и да е, помнете, че там, накъдето сти тръгнали е най-важното. Там сте ВИЕ.

По пътя ще срещнете, може би, своите изначални ценности. Това може да обясни идиотското Ви влечение към някаква работа, за която дори не сте учили. И в която сте изключително добри. Просто, защото тя Ви носи удовлетворение и е в съответсвие с Вашите най-дълбоки ценности. Или непоносимост към престижната Ви работа, която Ви носи статус, пари, привилегии, а Вие дори не искате сутрин да си влезете в офиса.

По пътя си може да срещнете своите най-големи страхове и ограничения. Колко пъти дори не сте се опитали да направите нещо, да заговорите някой, да поискате нещо, защото несъзнателно, понякога, сте се страхували от отказ, или че не сте достатъчно добри, или че ще Ви отхвърлят, или че не заслужавате….

По пътя може да осъзнаете своите страсти, влечения, нужди.

По пътя може да промените отношението си: към дадени хора, към дадени дейности, към себе си.

Този път може да Ви се вижда несигурен, опасен, тъмен, девствен, да Ви се струва, че ще се изгубите без надежда за откриване, да чувате всякакви заплахи, предупреждения, клетви. А Вие знаете, че понякога най-ценните неща са невидими за очите, недоловими за слуха. Те се чувстват само със сърцето.

Слушайте сърцето, разума и интуицията си и бъдете смели. Бъдете себе си!

6. Доверявайте се и бъдете уязвими

Докато, вероятно, за „Доверявайте се” нямате особени възражения, защото сте осъзнали важността на доверието в живота си, за „бъдете уязвими” дори сега чувам недоверието, острата реакция, несъгласието, неприемането:) Може би ги чувам, защото аз самата реагирах така навремето:)

Уязвими, в смисъла, в който употребявам думата, означава за мен да отстъпим от ограничаващото вярване, че съм идеална и като такава всичко трябва да си върша сама, да бъда винаги бяла и добра, винаги да помагам, да се чувствам виновна за всяка своя грешка, да се наказвам за всеки път, в който не съм получила 6 по математика.. нали разбирате за какво говоря?

Да съм уязвима за мен означава да бъда себе си, искрена, честна, чиста, приемаща се и обичаща се. Въпреки, че не винаги съм достатъчно силна/смела/усмихната/подготвена/обичаща/открита. Въпреки, че понякога любопитствам/клюкарствам/страх ме е/не знам какво да направя/не знам какво да кажа. Въпреки, че понякога се карам със съпруга ми/викам на децата/обиждам мама и тате/не знам как е брат ми. Въпреки, че от 2 години до скоро не можех да сваля 10 кг. Въпреки всичко – просто да се приемам такава, каквато съм и да мога спокойно да споделям себе си с другите. Както едно бебе, учещо се да ходи, като падне, удари се и заплаче не предизвиква: Абе, ти, глупак малък, как можа да паднеш!И да се утрепеш точно сега, когато имам важна работа!, така и нашите „несъвършенства” не бива да бъдат възприемани като края на света. Това е, което имам предвид. По-скоро да си вземем урок. Да станем, да се поизтупаме, да се понаперчим, и – напред!

7. Действайте

Помислете си, в живота кога може да сме 100% сигурни, абсолютно убедени, че няма спечелим от тотото?

Знаете ли вица?

Един човек 20 години, всеки ден отдадено и сърдечно се моли на Бог:

– Господи, моля те, помогни ми да спечеля 6 от тотото! Господи, моля те, помогни ми да спечеля 6 от тотото!

За всичките тези 20 години не бил пропуснал нито 1 ден. Накрая Господ не издържал и му казал:

– Сине мой, моля те, пусни поне веднъж фиш!

Да, само ако не пуснем фиш. Иначе вероятност винаги има. Така и с всяко друго нещо в живота. За да ни помогне Господ, добре е ние да си помогнем. Как? Като действаме. Единствения начин да постигнем резултати е да предприемем действия. Ние решаваме какви. И да не предприемаме нищо – отново е въпрос на наше решение. Понякога си мислим: Амааа, аз не исках да гледам този филм! А казахте ли какво искате, заявихте ли себе си? Или оставихте другия да решава вместо Вас, а после се сърдихте, че не Ви зачита/обича/не се съобразява с Вас?

8. При необходимост променете курса. Или нагласата.

В процеса на коучинга може да се окаже, че това, което сте възнамерявали не е най-доброто за Вас в дадения момент. Или резултатите не са каквито очаквате. Както се казва, лудост е да правим едно и също нещо по един и същи начин и да очакваме различни резултати.

Промяната не е нужно да я свързваме с: Ох, провалих се! И това не става! Аз съм толкова глупав/а! Не са за мен тия коучинг дивотии! За каква промяна да се боря, като животът е борба!

Може да се приеме необходимостта от промяна на курса като научен урок, от който излизаме с нов начин за постигане на определен резултат. Доколкото знам, Едисън, преди да изобрети крушката, е имал 10,000 неуспешни опита! Когато някаква безименна, от днешна гледна точка, журналистка (която може и никога да не е грешала, защото не е опитвала) го попитала: Как се чувствате след като 10,000 пъти не успяхте? Едисън отговорил: Като човек, който намери 10,000 начина, по които крушката не може да светне.

Велика гледна точка!

9. Проследете какво се случва във времето

Ако, благодарение на коучинг процеса, сте променили свой стереотип, определен модел на мислене/поведение, заменили сте ограничаващо вярване с утвърждаващо, започнали сте създаването на нов, полезен навик или сте започнали ценни вътрешни процеси, важно е да проследите какво се случва и в бъдеще.

Добре е работата Ви с коуча да прдължи, макар и неинтензивно, известно време, поне няколко месеца, за да може да се завърши процеса и от него да има максимално полза.

10. Празнувайте

Често успешните хора имат навика да са все нещо недоволни от себе си. Понякога летвата е толкова високо поставена, че няма прескачане!

Вие самите като сте наблюдавали отстрани такива хора може да сте се питали: Добре, де, какво още иска! Виждали сте как човекът има прекрасно семейство, работа, която харесва и върши чудесно и пр. А той/тя все не е доволен/а. Често нито от себе си, нито от другите.

Ако, обаче, си помислим: за какво е цялото старание, усъвършенстване, усилия…? Не заслужаваме ли да се радваме на самия процес на нашето лично, професионално, духовно, всякакво израстване? Не заслужаваме ли редовно да осъзнаваме колко се стараем, да се спираме, да се поглеждаме самите себе си с гордост и уважение и да си казваме: Браво! Отлично! Евалата! (кой каквото си казва). Ако приемаме за победа не само резултата, а самия път, който изминаваме, докато го постигнем, много по-осъзнато и с удоволствие бихме живяли.

А като се замислим (например като сме се учили да ходим, да пишем, да караме кола) – не е ли самия път времето, през което ние всъщност израстваме? И „грешките” ни, всъщност, не са ли точно това, което ни показва, че има още за доусъвършенстване, за донаучаване, донастройване? Тогава защо се страхуваме да грешим? Защо се виним и наказваме, докато израстваме?

Затова – ПРАЗНУВАЙТЕ!

Грешките, уроците, постиженията, усилията, СЕБЕ СИ! Намере си вашите малки (или големи) награди, затова, че сте живи и се стараете и си ги дарявайтеJ По този начин давате енергия на самите себе си, за да продължите напред.

Надявам се, че тази информация е полезна за Вас.

Може би, ако сте като повечето нормални хора, понякога сте прочитали нещо, харесвало Ви е, даже сте си казвали: Ооо, това е точно за мен! И е оставало за утре, за понеделник, за „като му дойде времето”.

Надявам се този материал да е провокирал у Вас действено желание за промяна в някоя важна за Вас област! Ако е така, поздравления и успех!🙂 Бъдете смели и следвайте вътрешния си компас.

Ако не е така, благодаря за времето и бих била благодарна, ако споделите какво по-различно бихте искали като информация за коучинг.

Ако имате нужда от повече информация или искате да се свържете с мен – заповядайте!

Благодаря Ви!