Поздравявам любителите на шоколад с Европейския ден на шоколада:)

Аз съм такъв любител и, признавам си, последните години, предвид определени промени, т.е. натрупвания, във физическото ми тяло, имам разкъсваща сърцето нагласа към тази благодат.

Някои от нещата, които чичко Гугъл казва за шоколада са:

  • захари, мазнини и карбохидрати действат като енергийна инжекция
  • онова топящо се при телесна температура изкушение и усещане за сладост
  • кофеин, теобромин, фенилетиламин и още една сюрия „ини“, които са директно свързани с химическия баланс в организма ни

И това са само една малка част от фактите, които доказват прякото влияние на шоколада върху мозъка и тялото ни.

Тогава защо са тези противоречиви чувства относно консумацията му? Какво наблюдавам при мен: обожавам шоколад (той е от малкото неща, без които не мога, а и не искам, за да съм точна:), самата мисъл за онова божествено разтапящо се удоволствие по цялото ми тяло (ако сте си правили масаж с шоколад сте съвсем с мен), дори не мога да опиша сладостта от горещата представа за любов, която автоматично се включва. В същото това време вината, че точно това не е онова, което ми е нужно, за да си поддържам формата. Освен това и срамът, че се провалям за пореден път с това отслабване. От друга страна и съзнателното ми възприятие на себе си като такава, каквато съм. Обаче примесено с неосъзнатите остатъчни импулси да съм по-добра, по-красива, по-идеална…

Какво ми остава след като наблюдавах у себе си тези реакции? След като съм ги осъзнала, мога да реша какво искам.

Тук си спомням метафората на един мой любим учител Василио Кристо:

На двете рамена на човек има по едно дяволче. И, когато човек реши да остлабва, а му предложат вкусен, сладострастен шоколадов рай под формата на шоколадов сладкиш, едното дяволче нашепва в лявото ухо: Изяж го, изяж го! А другото дяволче на другото ухо: Послушай до, послушай го!

В такива моменти мога да реша с какво да се онгажирам – с отслабването или удоволствието, с волята да следвам решението си (да отслабвам) или предоговарям ангажимента си – е, ще изям това прекрасно парче и след това ще потренирам, за да дам още повече радост на тялото си и повече енергия.

Картинката е от едно любимо място в Прага – Шоколадовото кафе, заслужава си да опитате!

Освен това, поздрав с една любима ни рецепта от блога на Йоли. Снимката е на лава кейка, който Софи (дъщеря ми) направи. И после – не яж сладко 🙂

Продукти за 8 бр.

200 г натурален шоколад
200 г масло
140 г захар
40 г брашно
4 яйца
2 ванилии

Приготвяне

* Стопете на водна баня шоколада,маслото и захарта. Оставете сместа да се охлади.

* Разбийте леко яйцата с вилица и ги разбъркайте с шоколадовата смес. Накрая добавете ванилията и брашното.

* Намажете с масло и посипете с брашно алуминиеви формички за мъфини за еднократна употреба. Сипете шоколадовото тесто в тях и поставете формичките във фризера поне за 1 час преди печене.

* Изпечете сладкишите в предварително загрята фурна на 220* само за 10-12 мин. Спазвайте абсолютно температурата и минутите при печенето. Целта е бързо да се получи твърда обвивка,а вътрешността да остане течна.

Това е един изключителен десерт. Правих го вече няколко пъти. Много лесно се приготвя и е удобен,защото може да си стои във фризера ви и за го изпечете когато ви се дояде нещо сладичко. И в момента имам замразени сладкишчета. Препоръчвам ви го наистина горещо.

Животът е прекрасен! И това, което е днес, е резултат от всеки избор, които сме правили досега. Да се наслаждаваме от сърце и да избираме мъдро.

ОБИЧАМ ШОКОЛАД!