Стъпки в пясъка е много популярна история, която се разказва по света като притча. Тя е послание срещу падналия дух и отчаянието.

💛 За всички нас, които сме искали да изкрещим: Защо аз, Господи? Защо се случва на мен!

Вижте я.

Веднъж един човек сънувал странен сън…

Стъпки в пясъка

Запишете се, за да получавате нашия бюлетин:




Тази притча е разпрространена в различни варианти. Аз я четох и като част от сборника Винаги има надежда.

Вие вярвате ли, че нещата са добре такива, каквито са?

Тези дни вече имах противоречиви разговори с мои приятели по тази тема. Самата аз забелязах – въпреки че го вярвам това, все още има моменти и ситуации, в които се опитвам да контролирам (чувствата си, мислите, други хора, взаимоотношения) и се натоварвам. Дотолкова, че не мога да спя понякога. Т.е. старите ми вярвания, че всичко зависи само от мен надделяват.

С тгорното не искам да кажа, че абдикирам от отговорността за живота си и оставям всичко в ръцете на Бог, съдбата, кармата или каквото и да е обединяващото начало на всичко. Не. Аз правя всичко, което зависи от мен, по най-добрия ми възможен за момента начин. След това слушам и гледам за обратна връзка. Правя фини настройки. Колкото мога. И все пак вярвам, че всичко е за най-голямото ни добро.

Когато сте виждали или усещали само едни стъпки в пясъка, вярвате ли, че всичко е било за ваше добро? Истински въпрос.

Автор: Зорница Стефанова за Вътрешен компас

Снимка: Photo by Toby Yang on Unsplash

Буквално се сблъсках със Зорница в критичен за кариерата ми момент и винаги ще съм благодарна, че това ми се случи. Вече имах впечатление за нея като силно интелигентен и интересен събеседник, с богат житейски опит, с изумително широки и задълбочени познания в собствената й професионална сфера. Това, което най-силно ме впечатли беше скоростта, с която открива реален практически проблем и индивидуалния подход към моя типичен случай на жена, оказала се „зад борда“. С впечатляваща вещина и елегантност, други биха казали такт, финес, емпатия….. Зорница ми помогна да погледна себе си с други очи, да преструктурирам приоритетите си, да мобилизирам уменията си, да начертая стъпките на моята нова професионална карта и да се усмихна. Толкова ме увлече нейният ентусиазъм, че забравих вродената си скептичност и резервираност. Огромно БЛАГОДАРЯ, Зори !