Как да умножа времето си? Нови съвети за управление на времето

Често ми казват: Зори, пиши за управление на времето.

Питат ме: Как да успея да направя повече неща за същото време? Все пак денят е само от 24 часа… Как да съм по-ефективен? Не мога повече! Не ми стига времето… (Аз съм предприемач, освен това занимавам с коучинг, менторство, обучения за екипна ефективност и лидерство от нов тип, майка на 2 дъщери, доброволец в семинарите Инсайт и… ще стане дълго. И приятелите все се чудят как имам време за всичко. Ценно.)

Как да си умножа времето, един вид?

Вие имали ли сте такива моменти? Минавали ли са такива мисли през главата ви?

При мен „да“, даже „ДА“ и още по-точно „ДА!!!“

А ме питат хората, защото забелязват, че все правя много неща (2 бизнеса, много благотворителна дейност, семейство, деца, приятели, хобита)  и все си намирам време.

Преди няколко години чух една моя приятелка да говори за вертикално време. Когато си говорим за време, обикновено го свързваме с хоризонтална ос, нали така? А тя изведнъж: ХОРИЗОНТАЛНО време!!!

И досега не съм съвсем сигурна какво точно имаше предвид, въпреки че вече няколко пъти сме говорили по въпроса, защото наистина съм впечатлена от идеята.

Докато тези дни не седнах и не дадох светлина и на себе си и не сглобих за всички, които биха чели това, следния пъзел:

Преди често се ръководех от спешност и важност

Обикновено, както в работата, така и в личния си живот, за да свършим нещо се мотивираме от две неща: ВАЖНОСТ и СПЕШНОСТ.

Значи, ако нещо не е вече супер спешно или не е важно в момента, можем да го отложим. Не се ли движим обикновено в този порочен кръг, всекидневно? Даден клиент ми звъни по телефона и аз оставям разговора с дъщеря си недовършен. Имам среща след среща и не се обаждам на мама. Писала съм проектно предложение и всички съпътстващи го телефонни разговори с доставчици и подизпълнители и вечерта децата искат да си играя с тях, а аз, готвейки, им крещя да ме оставят на мира… Случвало ви се е, нали?

И така тичаме от едно важно към следващото спешно и крайно належащо действие, което извършваме, за да постигнем целите си, които често са доста неясно формулирани и още по-неясно измерими. И така се получава едно такова разфокусиране и тичане в различни посоки, че често губим въобще смисъла, онова ГЛАВНОТО, ВАЖНОТО, което би следвало да ни мотивира и води през живота.

Сега обикновено намирам смисъла

В живота ми осъществих огромна промяна. Сега имам много повече свобода в работата си, прекарвам много повече качествено време с децата и съпруга си, всекидневно израствам като професионалист и човек, водя здравословен начин на живот, отдавам се на хобита и забавление. И същевременно изкарвам повече пари от преди.

Как става това? Не е ли просто едно поредно трикче за привличане не читатели?

И да, и не. Мисля си, разбира се, как да го поднеса, за да стигне до повече хора. И го правя главно, защото виждам колко благотворно действие има в живота на някои хора, които познавам и в моя. Бих искала да застана на „Витошка“ и да го споделям на висок глас. Опасявам се, че това не е най-добрата стратегия… Затова пиша тук. И се надявам да го прочетете, пробвате и споделите с други хора. И да кажете вие какво правите по въпроса за управление на времето си.

Как аз се оправям с това време?

Преди години прочетох в биография на Стив Джобс нещо, което се закова в съзнанието ми: Стив Джобс сутрин правел Молитва на смъртта. Веднага след ставане се питал как би изживял този ден, ако това би бил последния ден в живота му?

Е, аз оттогава гледам така да живея дните си. Осъзнато тук и сега. Водена не от спешност и важност, а от това какво има смисъл за мен. Кои са онези неща, които са важни за мен не само в момента и днес, а онези, които ще са пътеводната ми звезда (това име Зорница по някакъв начин ме обуславя:) до края на живота ми. И някак си нещата си дойдоха на мястото. Повече време за планиране, за големите и важни неща в работата, за децата и семейството, за грижа за себе си и себе развитие.

С едно изречение, давам си емоционалното позволение да правя неща сега, които ще ми дадат повече време утре.

2. 2. • вместо да правя всичко в работата сама, все по-често делегирам на колегите си. Отървах се от натрапчивата мисъл, че съм най-добра в работата и, както и досега често чувам мои приятели да казват, правя си го сам/а, за да съм сигурен/на, че ще стане – нали имаше поговорка за вълка и дебелия врат?
      • казвам „Не“. Не се занимавам с неща, които нямат смисъл за мен. Не стоя часове наред в социалните мрежи, за да се информирам, а се фокусирам върху нещата, които искам да свърша. Съзнателно не гледам часове наред телевизия вечер, а си лягам да спя или си гледам филми (които сама си избирам и без реклами през 15 минути), за да си почина или свързани с нещата, които ме интересуват. Не се срещам с разни хора, защото са ми се обадили и няма да е хубаво да не се срещна. Ако имам желание и възможност – с радост се срещам. Ако не – не. Така или иначе казваме „Не“ на много неща. Аз предпочитам по-осъзнато да казвам не на неща, които ме отдалечават от същественото за мен. Така ми остава много време за децата и семейството, за приятели и дейности, които ме радват.
      • автоматизирам всичко, което се сетя как да автоматизирам. В работата ползваме интегрирани системи за управление на проекти, продажби, доставчици и пр (CRM, Trados Studio, ERP) и нещата не спират дотук.
      • фокусирам се и всичко, което реша да правя, го правя с максимален фокус, енергия и добро настроение. Така ми е максимално ефективно и полезно. Така мога фокусирано да правя супер много неща, а не да отлагам и протакам във времето. Освен когато сама не реша, че ще отложа нещо, съзнателно, с идеята да събера информация, да изчакам по-благоприятен момент, да намеря хора, които да ми помогнат и пр.

Това са за момента размислите за управление на времето. Ако намирате, че са били полезни, дайте едно палче нагоре, споделете ги, коментирайте.

До скоро!