Аз съм „вечната ученичка”. Все още все нещо уча. Сега искам да поговоря за някои неща, които никога не ни учеха в училище, а през годините ми се наложи да науча (често по трудния начин), за да мога да вървя напред. Предполагам, че и с вас е така.
Да учим.
Ако си спомняте (и сега е така в училище), учехме всякакви формули, дати, текстове наизуст. Заучавахме мислите на критици за „Немили-недраги” и „Една българка” и после ги пишехме, за да изкараме високи оценки на матурите и изпитите.
Това, което много рядко (или почти никога) ни учеха в училище и вкъщи, бе, как да учим. Как да използване информацията и данните в учебниците, за да изградим собствени стратегии за учене. Понеже сме различни като хора, тези стратегии ще са различни. Някой предпочита да си пише и рисува това, което иска да научи, друг предпочита някой да му го разказва или той да разказва някому, трети иска да си пуска музика, докато учи и пр.
Някои от нас учат като свързват информацията с вече познати неща, други обичат да повтарят няколко пъти, трети – не искат да научат нещо, защото не им се струва необходимо – и считам това за напълно нормално.
Хората, особено малките, обичат да учат чрез игра, чрез промяна в обстановката, чрез различни дейности. А какво им се предоставя в училище – седене по 5-6 часа на чина със съвсем малки почивки, през които се ръгат по коридорите с два пъти по-високи и силни ученици от горните класове и чанти, тежки наполовина колкото е тяхното собствено тегло (все едно вие да два дървени стола и да си ходите с тях по стълбите нагоре-надолу).
Да разговаряме.
Учебният процес е така структуриран, че, всъщност, почти не се случва истинско разговаряне с учителите и съучениците.
„Клас стани!”, след което учителят започва монолог или изпитва (отново монолог от страна на ученика или отново от страна на учителя, ако ученикът не си е научил).
Това си остава като модел и в зрелите ни години.
„Клас стани!” и започваме да убеждаваме колегите си в ефективността на проекта, който предлагаме. „Клас стани!” и убеждаваме шефа си колко добре сме се справили (или той нас колко сме немарливи и/или мързеливи). „Клас стани!” и така разговаряме с партньора си. Тук някой може да кажа: ама, аз си говоря с хората. А дали? Или, докато те говорят, вие просто въртите в ума си какво ще им кажете, когато най-накрая спрат да говорят?
Колко често ви се случва да бъдете наистина изслушани? Без да ви прекъсват, без да ви се сърдят, без да ви осъждат, без да очакват от вас? Просто да ви изслушат.
3. Да уважаваме и зачитаме себе си.
И досега помня няколкото случая с мъдри учители, които ни показваха какво е да уважаваш себе си и другите. На фона на десетките други, които и тогава (и сега) се чувстват притиснати от живота, недооценени, нещастни и от тази позиция възпитават децата. Колко пъти в моя ученически живот (а аз съм завършила Английската в София със златен медал) са ми говорели като на същество без право на мнение, на избор, на отговорност за собствения си живот.
През последните години ми струваше доста време и понякога тежка и сълзлива работа със себе си, за да си възвърна вярата, че съм ценна, че съм достатъчно добра такава, каквато съм, че заслужавам да съм обичана, да съм богата, да съм щастлива, да успявам.
Да се учим от грешките си.
Толкова пъти в живота ни сме се отказвали от мечти, връзки, отказвали сме се изобщо да опитваме от страх да не сгрешим! Някак си ни се втълпява, че е по-добре да не направиш грешна стъпка, отколкото да опитваш. Колко деца не играят футбол или народна топка, или не пишат стихове, или не пеят от страх да не се изложат, да не им се присмеят, да не ги изоставят?
А, всъщност, ние се учим най-много от грешките си. Повечето открития, за които се сещам са плод на някаква грешка, на нещо непланирано. А гениално!
Какво би станало с живота ни, ако не се страхувахме, че ще сгрешим? Какво бихте направили? Как бихте се държали с хората и себе си? Какви бихте били? Кои бихте били?
Какво, ако в този момент можете да промените това, което ви е пречило да живеете живота, който заслужавате? Струва си!
Ако статията ви е харесала, вдъхновила ви е да опитате нещо ново или различно, моля харесайте я с палче нагоре, споделете я, коментирайте.
Имаме обучения, които може да ви допаднат. За да постигнете целите си – лични и професионални – можете да работите с наш обучител/коуч.