Нека се попитаме “Kой съм аз без всички етикети, които съм си залепил през съзнателния си житейски път досега?” и да оставим на въпроса да претърси всяко кътче в нас.
Невинност. Раждаме се като чисто бял лист. Знаем само това, което сме преживявали до момента, Това не изключва вероятността за всичко останало.
Колко от нас познават истинската си същност? И колко от нас чуват и разпознават този глас, които идва от същността ни – интуицията?
Има ли човек без мечта, стремеж, цел, които го водят в дните и придават смисъл на усилията в ежедневните му занимания? Коя е непотърсената от нас истина?
За родитеството, предизвикателствата да си майка или баща, новите деца и безкрайната и безусловна обич. Новата статия от Зори Стефанова за Вътрешен компас.
за Силви Нещо се разчуствах днес и реших да благодаря на мои близки хора. Да не е като на Коледа и после цяла година нормалния живот, всекидневие и еднообразие. Харесвам разнообразието. Харесвам да забелязвам усмивки, изгреви и залези, суета, безпомощност,…
Имаме нужда от самота, за да избегнем самотност. Самотата е важна, защото способността да се чувстваш комфортно, когато си самотен, означава, че имаш умението да намираш уединение и сигурност в самия себе си.
Като остаряваме, ние сме по-умни и бавно осъзнаваме, че без значение дали часовникът струва 30 или 300 долара – и двата показват едно и също време.
Имали ли сте проблеми във връзката или брака ви, свързани с пари? Трудно ли говорите за пари? Парите пречат ли на взаимоотношенията ви? Прочетете това.
Най-ценното, което един учител може да предаде на децата, не е знанието и разбирането само по себе си, а копнежът за знание и разбиране …
Повечето учители губят времето си, като задават въпроси, които са предназначени да открият това, което ученикът не знае, докато истинското изкуство на изпитването е да се открие това, което ученикът знае или е способен да знае.