Щастие – какво значи това за мен?
Често се срещам хора, успели в живота, имат семейства, коли, бизнес, къщи, а се чувстват нещастни. Всъщност, проучване на ООН сочи, че българите сме сред най-нещастните от всички нации на земята! Първият път като чух преди години тази информация (тя от години не се променя, все сме си супер нещастни), се шокирах, замислих се – как така? Какво се случва с нас? Искаше ми се да имам отговор, който да реши ситуацията за всички хора в България. После стигнах до извода, че няма такъв един-единствен отговор. По-скоро отговорът е у всеки един от нас.
Какво ни прави нещастни?
От наблюденията ми досега, това е често свързано със сравняване на реалността (това, което съм, имам и правя в действителност), с това, което бих могъл да съм/имам/правя, особено сравнението с това, което някой друг е/има/прави. Това по някакъв начин е свързано със завистта, мързела и неуважението към себе си и другите, не мислите ли? Някак си често си мислим, че „е, точно тая ли я избраха за мис България, с тоя нос!?“, „тоя ли ще ме учи мен…“, „ето, Ели има тези клиенти – как ли го е направила, абе, знаем ги тези неща…“ и пр.
И това са съвсем валидни аргументи, завистта, мързела и неуважението имам предвид.
Обаче има и друга страна. Много хора не знаят какво всъщност искат. Не са размисляли никога какво им е важно в живота, работата, връзката… Някак си прекалено погълнати от промените, които неудържимо захвърляха живота ни в разни посоки последните 25 години, ние забравихме, че, всъщност, независимо какви икономически, политически, културни, социални промени има около нас, единственото, което можем да направим е да останем верни на себе си и така ще преминем през промените като през планина: вървим, преминаваме през горички, гъсти, непроходими гори, поточета, катерим се по надвиснали над пропасти скали, достигаме върхове, слизаме и така, докато свърши прехода. Планината я има. Винаги ще я има (докато сме живи). И ние отиваме на поход, знаейки, че може да ни е уморително, страшно, приказно, весело, нещастно – няма значение, това са си наши неща. Планината просто е. Ние се справяме с нашите си неща вътре в нас. Не очакваме, че когато ни стане трудно да се изкачваме, склоновете ще станат по-полегати. Или когато се изплашим – гората ще оредее. Не, вървим из планинате и усещаме щастие.
Тогава защо в живота си се държим така – оплакваме се, съдим, завиждаме, гневим се. Да,защото е човешко. И все пок е добре да помним, че имаме избор как да погледнем на живота си, на нещата от живота.
Как можем да задействаме „Бързата си помощ“ вътре в нас, за да сме още от днес още по-щастливи?
- Останете на спокойствие със себе си и разберете какво искате в живота. Кое е онова нещо, заради което си струва да живеете? Какъв е смисълът за вас? Какво ви носи щастие?
- По какъв начин/и до днес сте си пречили в тази посока? Забележете някакви модели, сходни черти и поведения,с които сте го правили.
- Как досега сте постигали този смисъл? Забележете някакви модели, сходни черти и поведения,с които сте го правили.
- По какъв начин можете да правите по-малко от 2.? Бъдете смели, искрени и, дори да предвиждате да ви е неудобно, трудно, непривично – това е нормално за излизането от зоната на комфорт. И вие сте прекрасни с желанието си да го направите.
- Как можете да правите повече от 3.? Какво друго бихте могли да сте/имате/парите, за да ви е още по-смислен живота. За някои неща въобще не сте се сещали досега. Други са ви плашели. За трети не сте били сигурни, че можете или заслужавате…. Това е нормално. Важното е да решите, че искате.
- Какво би било първото нещо, което искате да направите за повече смисъл в живота, за повече щастие? Кога ще го направите?
Вече имате план и това е прекрасно! Но плана би могъл да си остане план, нали така? Случвало ви се е, нали? Какво е необходимо, за да има резултати? Разбира се, ДЕЙСТВИЯ! Активни, навременни, ефективни, разумни, редовни действия!