Как да стана по-самоуверен? Как да стана по-смел? По-самостоятелен? Дали има неща, които самоуверените хора не правят като другите?
В желанието си да се развием – и тук говоря както за личностно развитие, така и за професионално развите – жените като че ли срещаме повече вътрешни съпротиви. Неслучайно средно получаваме средно повече от 15% по-ниски възнаграждения от мъжете за подобна работна позиция или свършена работа.
Жените сме като цяло доста по-настроени да търсим вина, недостатъци, причини в себе си. Тук си спомням за Шерил Сандбърг (една от ключовите фигури през годините във Фейсбук, Гугъл и
началник на генералния щаб на Министерството на финансите в САЩ), която има доста интересни размисли по този въпрос в книгата си “Реши се”.
И така, кои са онези 10 неща, които самоуверените хора не правят?
Смятам, че са особено важни и затова се фокусирам на тях – могат да ви бъдат като червени лампички, да светват, когато правите едно или друго от тези поведения, които самоуверените хора не правят.
- Не търсят похвала и признание. Разбира се, всеки от нас, в една или друга степен, харесва да е оценен, другите да са му благодарни за това, което прави за тях – независимо дали колегите, или родителите, или децата, или партньорът. Но за самоуверените хора това не е от голямо значение. Те знаят, че са достатъчно ценни и заслужават, дори без никой друг да им го каже. А случвало ли ви се е да сте с човек, който, колкото и да го хвалите, колкото и да му благодарите, той все не е доволен, все иска още и още? А има и хора, които с достоинство правят това, което правят, защото са такива – обичат да служат на другите, да помагят, да си вършат качествено работата, да се грижат за любимите си хора и нямат нужда от похвали, от възхвала, просто защото са уверени в себе си.
- Нямат нужда да се доказват. Нито пред себе си, нито пред другите. Е, за мен това беше едно от големите предизвикятелства! И, тъй като не го бях осъзнала години наред, не знаех изобщо за неговоте съществуване. Сляпо петно, нали се сещате? И все на натиснат педал – да съм най-добра ученичка, да свърша най-много работа, да съм най-добрата възможна майка, да съм най-умната, добрата, достойната… Сигурно и на вас онякога са ви се случвали подобни неща? Много често зад изключителните си успехи в работата, която отнема почти цялото ни време, енергия и фокус, ако сме в капана н атова да се доказваме, се крият несигурност, недоверие в себе си и другите, страх. Уверените в себе си хора са естествени и не си отказват някой и друг масаж, почивка, отпускане, за да могат да презаредят. Понякога дори могат да изглеждат, че не правят нищо – просто събират вътрешната си сила.
- Не принизяват или унижават другите, за да се чувстват по-достойни, по-добри, по-успешни. За мен това е един от най-ярките индикатори за самоуверен човек. Толкова уважават и почитат себе си, че дори не могат да си помислят да се държат по друг начин с останалите хора. И то е свързано със следващото…
- Не считат, че превъзхождат другите. Имат толкова много умения и дарове, които споделят с другите и в интерес на хората! И считат, че всеки човек има изключително силни качества, умения, дарове. Да, някои хора не ги проявяват много често, но това е друг въпрос. И, понеже не считат, че са повече от другите, те се държат дружелюбно, излъчват радост, щастие, забавни са. Нямат нуждата да се харесват на другите и да поддържат статута си на “недосегаеми”, “по-висша класа”, “по-добри”, “по-достойни”, “шефове” или каквото там би могло да ги ограничава. С това си отношение към себе си и хората, самоуверените могат във всеки един момент да потърсят подкрепа, да поискат съвет или мнение, обратна връзка и да се възползват от тях, за д ауспяват. И така да стават още по-добри и уверени в себе си.
- Не налагат мнението си. Както се казва, мнението е като дупето ни – всеки си го има 🙂 Не, че нямат мнение. Просто няма смисъл за тях да се налагат, за да се показват колко са добри, прави или нещо друго. Не повишават тон, не се надвикват или надприказват с другите. Не прекъсват другите. Ако считат, че решението или идеята им си струва, правят така, че да бъде осъществена. Действат, носят отговорност, правят.
- Не са фанатици относно външния си вид. Те уважават и харесват себе си и се стараят да са в добра физическа, умствена и емоционална форма. Подхранват както ума си, четейки, развивайки се, така и тялото си, правейки упражнения, почивайки си, така и емоциите си – бидейки осъзнати и често в хармония. Просто не са фанатици. Не изпадат в крайности – особено за външния си вид – това май е доста модерно последните години.
- Не се страхуват да сгрешат. Колко ли неща в човешкия ни живот не сме направили, дори не сме започнали, защото не сме дръзнали да се изправим срещу страха си да сгрешим, да се изложим, да се провалим. Или да успеем! Уверените в себе си хора са си дали сметка, че най-големите им “грешки” са били възможност за най-големите им уроци и развитие като хора, личности, професионалисти. Ако се страхувахме като деца да не сгрешим, щяхме ли да се научим да ходим? Да пишем? Добре, че децата се раждат естествено смели и без задръжки. Какво щеше да се получи, ако след като сте паднали първия път, докато сте се учили да ходите, сте останали на земята от страх, че може отново да паднете?!
- Не отлагат. Това е свързано, от една страна, със страха да се греши. От друга страна, със съзнанието за собствена ценност. Каквото и да желае сърцето им – те знаят, че го заслужават. Както и всеки друг човек заслужава. Затова не се борят с вътрешните си ограничения – достатъчно ли съм добра, заслучавам ли, така не отнемам ли от други. Имат увереността, че ще успеят, колкото и да им е трудно, пред каквито и предизвикателства да се изправят. Затова просто започват и действат.
- Не търсят извинения. Когато хората имат някакво намерение или цел, за да успеят е добре да извършват действия, за да се движат в посоката, коятоискат, нали така? И не сте ли забелязали колко много хора не постигат целите си? Много често част от това е ролята на жертва, която са избрали да играят. Да търсят извинения защо нещо не се е получило. Закъснях, защото имаше трафик. Не свърших работата, както бях обещала, защото нямах време. Не отидох на срещата, защото не се почувствах добре. Ключовият момент тук е, че човек може да има или резултата или извиненията. Не може и двете заедно, нали така? И се чудим защо някои хора, които вярват в себе си, поемат отговорността за живота си и получават резултатите, които искат. Не защото имат повече време, или са по-умни, или са по-работливи. Просто са отговорни за себе си и живота си и целенасочено следват желанията си, без извинения.
- Не изменят на ценностите си. Ценностите ни са, така да кажем, нашата конституция, основните неща, които ни ръководят. (Като индивидуален коуч с доста от клиентите ми в началото на съвместната ни работа правя един процес за осъзнаване на ценностите. Така хората са наясно какви са основните за тях движещи сили.) Уважаването и следването на ценностите ни дава вътрешно спокойствие и хармония. Колкото и да бушуват бури извън нас, вътре в себе си самоуверените хора знаят, че са напълно стабилни. Верни са на себе си. Непоклатими.
Какво е вашето 11 нещо, което самоуверените хора не правят?
Ако искахте да измерите сега по скала от 1 до 10 по горните 10 пункта – доколко бихте могли да оцените себе си като самоуверени? Това ли е, което искате? Бихте ли искали да сте по-самоуверени, по-смели, по-решителни?
Би било чудесно да споделите в коментарите под статията.
Не се страхуват да кажат ИЗВИНЯВАЙ
Да! Това с Извинявай е много добро допълнение, Руми.