Днес е Европейския ден на шоколада.
Току-що почерпих колегите с шоколад.
Всъщност, историята започна преди това. Питах ги:
– Искате ли да отпразнуваме деня на шоколада?
Самата реакция, моя и на колегите, на този прост въпрос беше толкова разнородна и крайна, че се инспирирах да напиша този пост. Тя беше от светнали очи и ентусиазъм, през чувство за вина, нехаресване на тялото, осъждане на липсата на дисциплина и последователност (при отслабване и поддържане на формата), което пък е отражение на осъждане на себе си, затова, че сме такива недисциплинирани и непоследователни, до научен интерес: а защо, всъщност, се случва всичко това?
Отоворих нета и намерих интересни факти за шоколада:
- захари, мазнини и карбохидрати действат като енергийна инжекция
- онова топящо се при телесна температура изкушение и усещане за сладост
- кофеин, теобромин, фенилетиламин и още една сюрия „ини“, които са директно свързани с химическия баланс в организма ни
И това са само една малка част от фактите, които доказват прякото влияние на шоколада върху мозъка и тялото ни.
Тогава защо са тези противоречиви чувства относно консумацията му? Какво наблюдавам при мен: обожавам шоколад (той е от малкото неща, без които не мога, а и не искам, за да съм точна:), самата мисъл за онова божествено разтапящо се удоволствие по цялото ми тяло (ако сте си правили масаж с шоколад сте съвсем с мен), дори не мога да опиша сладостта от горещата представа за любов, която автоматично се включва. В същото това време вината, че точно това не е онова, което ми е нужно, за да си поддържам формата. Освен това и срамът, че се провалям за пореден път с това отслабване. От друга страна и съзнателното ми възприятие на себе си като такава, каквато съм. Обаче примесено с неосъзнатите остатъчни импулси да съм по-добра, по-….
Какво ми остава след като наблюдавах у себе си тези реакции? След като съм ги осъзнала, мога да реша какво искам: дали да усъвършенствам себе си като се приемам повече или като продължавам да наблюдавам как реагирам в случаи на неприемане, или да разбера защо обичам толкова шоколад, или да използвам някоя НЛП техника за преодоляване на тази зависимост (ако съм я категоризирала като зависимост, което не е случая към момента), или да си признавам и да празнувам повече успехите си…… След като съм осъзнала нещо – имам избор, голям избор от действия, в зависимост от резултатите, които искам да постигна, за да съм още по-щастлива. Колко умни неща написах!:)
Да, има нещо в шоколада:)
Затова предлагам и 2 рецепти – за празнуване:)
- За стария социалистически домашен течен шоколад (брат ми го правеше божествено и така ми мирише на детство в момента, че слизам да си купя сухо мляко, з ад аго правим с децата довечера)
250 мл. прясно мляко,150 г захар, 130 г масло, 270 г сухо мляко, 4 – 5 с.л. какао, есенция по избор – ванилия, ромова, портокалова и т.н.
Маслото се нарязва на парченца. Млякото се изсипва в дълбока тенджера и се загрява на котлона. Добавят се захарта и маслото и се бърка непрекъснато, докато се получи хомогенна смес, която не трябва да завира.
След като захарта се разтвори, млякото се сваля от котлона. В него се изсипва какаото и се разбива с миксер, а сухото мляко се добавя на няколко части, като не спира да се бърка с миксера – може да се направи и на ръка, но има опасност да се получат бучки и топченца. Тук е моментът да се добави и есенция на вкус.
Разбива се, докато се получи гладък, гъст и пухкав течен шоколад, който се разсипва в купички и се оставя да се охлади на стайна температура. Може да се консумира директно така или да се прибере за час в хладилника.
- Любимия в семейството ни двоен шоколадов кейк на любимата ни Йоли
180 г брашно, 1/2 ч.л. бакпулвер, 1/2 ч.л. сода за хляб, 1 ванилия, 3 яйца, 170 г захар, 150 г масло, 50 мл прясно мляко, 2 с.л. какао, 100 г черен шоколад, 100 г бял шоколад, щипка сол
Разтопете заедно черния шоколад и маслото. Оставете настрана да се охлади.
Разбийте на пухкав крем яйцата и захарта. Прибавете ванилията и щипката сол.
Пресейте заедно брашното, какаото, бакпулвера и содата.
С внимателно бъркане добавете брашното и какаото към яйчената смес, а след това и прясното мляко. Накрая сложете маслото и шоколада.
Изсипете тестото в намаслена и поръсена с брашно правоъгълна кексова форма. Начупете белия шоколад на парченца и го набодете върху тестото повърхностно така, че крайчетата му да се виждат. Ако го забодете много дълбоко при печене ще падне на дъното. Изпечете кекса в предварително загрята на 170* фурна за около 25 до 35 минути. Проверявайте с клечка за зъби дали е изпечено тестото. Като спре да лепне по нея кекса е готов. Ако не ползвате фурна с вентилатор може да е нужно да се увеличи времето за печене. Не преизсушавайте кекса, той трябва да остане с леко влажна вътрешност.