Аз се считам за будител. Не само, защото всяка сутрин будя децата за училище.
Аз съм от онези хиляди скромни хора, които имаме мисия на сърцето си да се променяме да бъдем по-обичащи, по-искрени, по-приемащи, по-добри, за да може целият свят да стане едно по-добро място.
Нас не ни дават по телевизора, не сме в новините, не ни ръкопляскат. За нас е важно да се развиваме, да се учим и да подкрепяме, всеки по свой начин, хората да бъдат най-доброто, за което са родени, да творят живота си с радост, обич и ентусиазъм, да бъде света по-добро място за нас и нашите деца.
Може би би било добре да ни дават по телевизора, но това не прави рейтинг.
Всекидневното отдаване на сили, умения, желание в работата, която обичаме, в семейството, което обичаме, на приятелите и каузите, които обичаме, на себе си, които обичаме. Какво геройско, какво будителско има в това, ще кажете…
Според мен това е същността на будителството. Да помогна на хората да пробудят у себе си онези блестящи сърца, таланти, умения, умове, които са спали дълги години. Но са били у тях винаги, затова могат да бъдат пробудени. И да живеят живота, който мечтаят и обичат. Да осъществят себе си като хора. Да са удовлетворени и радостни. Смело да минават през всичко, което ще се яви на пътя им като изпитания.
Аз съм будител. Не само защото сутрин будя децата за училище. И честитя празника на всички други будители. С преклон към тях.
Честит празник, будители!