Нищо не предвещаваше по-нататъшните събития. Беше от онези кратки слънчеви зимни следобеди, когато слънцето самоотвержено пробива през смръзналите облаци и затопля леко заледените тротоари. Но много, много леко, за да се запази чистият мраз на въздуха. Все пак е зима.

Тя вървеше по леда и си мислеше колко ли хора преди нея бяха вървяли по същите павета без да си дават сметка за красотата на живота. Смръщени и леко оглупели от студа, няколко бездомници се топлеха сякаш на парите на минералната вода.

Тя се огледа да пресече и забеляза заскрежените витрини на Дома на киното. Като си го знаеше откакто се помни. Продължи. Чуваше студа под стъпките си.

Изведнъж забеляза един турски ресторант. Сега го видя за първи път. Сигурно напаления вътре жив огън я повика от другата страна на булеварда. С влизането усети гостоприемният поглед на мъжа зад рафта. Един сутляш. Винаги си спомняше баба си, когато хапваше сутляш. Самият спомен съвсем стопли сърцето и и тя реши да седне. До витрината. Имаше някаква романтика в това да седне до витрината, да гледа минаващите хора, полу сковани от студа и да се чувства защитена и спокойна и със сутляш в ръце. Успокои се умът и. Мислите се намериха. Почувства се цяла и слята с всичко.

Тогава изведнъж забеляза табела на стената.

Нямаше никакъв смисъл в това да я беше забелязала – твърде далеч, на другия край на ресторанта. И още по-малко смисъл имаше да стане и да отиде до нея. Но го направи. Пишеше на турски. Обичаше езиците и започна да разглежда текста. И, не, не успя да си го преведе.

След дълго разглеждане осъзна, че отдолу пише и на български:

Ако тьрсиш подслон за душата, душа си;

ако дириш парче хляб, хляб си;

ако търсиш капка вода, си вода;

ако по дирите на жестокостта, си тиранин;

ако дириш любов, ти си влюбен.

Ти си онова, което жадува душата ти.

Ако знаеш тази мьдрост, значи си наясно с всичко:

Ти си това което търсиш. – Hz.Mevlana

Прехласната от смисъла, тя стоеше като истукана насред ресторанта. Умът и искаше да се сети кой беше Hz. Mevlana… Беше и позната красотата на думите, смисълът… Да, Руми! (Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми) Сети се. Но това в момента даже нямаше значение.

Ако знаехме, щяхме да сме наясно с всичко. Тя беше това, което търсеше.

Автор д-р Зорница Стефанова

Ако търсиш онова, което изпълва душата ти, позволи ми да бъда до теб в това пътуване. В индивидуална коучинг сесия или корпоративно обучение ще ти помогна да откриеш посоката, силата и увереността, които винаги са били в теб.

#зорницастефанова #ЗориСтефанова #тиситовакоетотърсиш #МевлянаДжалаладДинМухаммадРуми