Преди две години работих с една неправителствена организация. В началото, когато се свързаха с мен и започнахме разговорите, ми казаха: „При нас в екипа всичко е наред. Да не си помислиш нещо. Просто искаме да е забавно и полезно.“

Когато чуя, че в екип от 40 и няколко човека всичко е наред, виждам червено флагче и ставам внимателна. Това са 40 различни личности, работят в различни направления, с различна динамика помежду си. Всеки човек носи своя “истина”. Малки екипи в голям екип. Слоеве. Невидими напрежения. Различни центрове на влияние. „Всичко е наред“ рядко означава, че всичко е наред. Особено като е заявено a priori така безапелационно. Съгласих се с удоволствие. Работата изглеждаше да се окаже доста интересна. Организирахме ретрийт за няколко дни в планината.

Започнахме плавно. Но още от първите часове усещах недоизречени неща. Политическа коректност. Усмивки. Баланс, който не бива да се разклаща. На втория ден излязохме на една поляна за по-дълбок процес. И тогава се почувствах уязвима и усетих, че динамиката не се получава така, както съм я планирала. Хората започнаха да се изключват един по един. Погледите се отдръпваха и телата се затваряха. Никой не искаше да бъде първият, който ще наруши удобния ред. Това беше един от онези моменти, в които усетих, че съм на ръба на провала.

Стана ми неприятно, но… и в нашата работа се случват подобни неща. Точно когато си мислех, че тази лидерска програма може да завърши с крах и просто стоях там, в кръга от хора насред поляната, и поддържах пространството отворено, директорът извърши една от най-смелите постъпки, на които съм присъствала в обучение. Сподели нещо лично. Не театрално. Не стратегическо. Истинско. И с това отвори процеса. От този момент започна реалната работа. Техниката ми не се беше променила. Нивото на човешка честност се беше променило!

След края на деня, когато обикновено си правя “разбор”, отново си припомних нещо важно: културата не се създава от ценностите, написани на стената, а от поведението на лидера в трудния момент. Лидерът задава границата на допустимата откровеност. Ако той може и има смелостта да бъде истински, екипът “получава разрешение” да бъде жив.

И още нещо. Смелостта в екип не се изисква. Тя се разрешава.