„В момента, в който се поколебаеш, че можеш да летиш, спираш да бъдеш способен някога да го направиш.“ Бари, Питър Пан
“The moment you doubt whether you can fly, you cease for ever to be able to do it.” J.M. Barrie, Peter Pan
Не се ли колебаем често и на твърде ранен етап за толкова много важни неща в живота си? Преди да съм успяла да се науча да пея, бях повярвала, че не мога да пея. Преди да се науча да се доверявам на себе си, си бях повярвала, че не заслужавам.
Ти за какво си се поколебал? В какво си повярвал?
Всъщност, силата на подобни вярвания (които всеки човек си има в изобилие и някои му вършат работа, а други – просто го провалят) е, че се случват за един миг. В един точно момент сме повярвали, че нещо не можем, че не сме (добри, силни, заслужаващи, обичани, сръчни, добри по математика) и това си остава, докато в един отново момент случайно или след като сме осъзнали какво точно ни пречи – не решим нещо друго. В това е и нашата сила. Можем, след като разберем защо буксуваме на дадено място, да променим нещо в мисленето си и да получим друг резултат.
Как да укрепим своята самоувереност?
Интересно ми е вие какво правите. Моля, споделете.
Сега ще напиша за моя опит със себе си и хората, с които работя:
- Определям за себе си какво е самоувереност, качеството, от което искам повече. В речника има поне 10 определения. Някои от тях ми звучат като да са с доста отрицателна конотация. Напр. агресивен, надменен, безочлив. Е, аз искам за себе си от онова, което определям като: сигурен, спокоен, решителен, смел, непоколебим, неустрашим, безстрашен, дързък.
- Какво бих получила в живота си, ако бях по-самоуверена? Все пак, на хората някак си ни е добре да ни е спокойно. Защо бих се занимавала с тази самоувереност? Повече от това качество би ми дало свободата да бъда себе си, да не се влияя много от мненията на другите, да избирам онова, което смятам, че е добре и полезно за мен и хората около мен, да си поставям смели, големи, заслужаващи си цели и да ги постигам.
- А какво бих имала в живота си, ако не се занимавам да променям себе си и своята самоувереност? Спокойствие, сигурност от познатото, предвидимост. Е, да, резултатите от това не са ми харесвали и все пак – работата със себе си е доста предизвикателно нещо, не е за всеки, не е за всеки ден. Може другите неща, в крайна сметка, да са толкова по-удобни и привични, че да не ти се иска да се променяш.
- Запитвам се: искам ли да се променям към повече самоувереност? Ако „не“ – значи не. Ако „да“ – ето сега идва интересното! Самоувереността е свързана с нашето съзнание за съществуване, т.е. има вероятност съществото ни да се противи на подобна промяна, защото е много дълбока. Защото какво означава да съм по-сигурна в себе си? Някак си е ясно, по подразбиране, а е свързано с дълбоко осъзнаване:
- в какви ситуации не съм токова уверена, колкото ми се иска или ми върши работа? Защото може да съм крайно уверена, ако е свързано с децата ми и тяхното възпитание, а само като си помисля да се обадя на потенциален клиент (или работодател, инвеститор, данъчен) – да си се свива стомахът. Или мога да пълня огромни зали с хора, които да обучавам, а не успявам да свържа няколко нормални изречения като говоря с мъж, който ми харесва. Нали се сещате за какво говоря?
- как проявявам своята уязвимост/несигурност/неувереност? Може би имам конкретни действия, които извършвам или не: свива ми се стомахът, дишам учестено или спирам да дишам, свеждам поглед, боли ме глава…
- какво правя вместо това, когато съм уверена: главата ми е гордо вдигната, усещам една лекота, светлина в гърдите си, мисълта ми е ясна…
- и така могат да се минат още няколко етапа, които обикновено правим с моите клиенти, за да се конкретизират действията по-натам
- Какви мои вярвания ми пречат за момента? Може би имам и някакви страхове? Какви са конкретно нещата, чрез които успявам да се саботирам.
- Решавам с какво конкретно ще работя. Едно конкретно нещо, ограничаващо вярване, например, което, ако променя, ще усетя невероятна промяна в живота си и ще мога да съм по-щастлива, по-удовлетворена, по-спокойна и в мир със себе си. Помни, ако това нещо не ти върши работа днес, сега, ти можеш да повярваш в нещо друго. И както четох, и да вярваш, че можеш и да вярваш, че не можеш – все си прав.
- Заемам се упорито, всекидневно, добросъвестно да се променям по начина, по който съм си решила. Ето това, може би, е най-трудното. Защото има милиони спортисти, които искат да станат световни шампиони, а става само един. Милиони художници по света и само един Пикасо. Милиони предприемачи, които искат да спечелят милиарди, но единици успяват. Не че е задължително. Само илюстрирам идеята си, че едно е да искаш, друго – да можеш, а трето и четвърто – да го направиш. Красотата е в това, че всичко е моите ръце. Е, Бог помага, останалото си е моя грижа, моя отговорност, плод на моите решения.
- Празнувам като постигна напредък, дори и малък, грижа се за себе си – масажи, книги, пътешествия, обич… Тези няколко неща. Так ами става хубаво и искам отново да успявам. Тази идея ми е от няколко години, т.е. отскоро. Да знаете – ИМА ОГРОМНО ЗНАЧЕНИЕ!!!
Да осъзнаем какво е важно за нас в живота и на него да тренираме своята самоувереност. Най-важните неща. Нищо, че може да има провали – не се ли учим най-вече от грешките си или от грешките на другите (нали родителите ни затова са ни пилели на главата)? Нищо, че отново може да се провалим. Джак Ма, един от най-богатите китайци, 10 пъти не е бил приеман в Харвард. А сега може да преподава там. Стига да иска. И пак да се провалим. Ако е толкова важно и голямо за нас – в крайна сметка ще успеем за нашето най-голямо добро. Ако не успеем, не значи ли това, че Вселената някак си ни предпазва?
Да помним:
В момента, в който се поколебаеш, че можеш да летиш, спираш да бъдеш способен някога да го направиш.
Ако материалът ви е харесал, бил ви е полезен, моце да ви помогне за промяна, която искате в живота си, моля „харесайте“ го, споделете, коментирайте. До скоро!