Един търговец излязъл на големия пазар в Багдад за стока. Разхождал се спокойно между сергиите, когато изведнъж забелязал тайнствена фигура и познал в нея Смъртта. Какво било учудването му, когато те се изненадала като го забелязала.
Изплашен, търговецът се затичал да избяга и решил веднага да замине за Самара, за да избегне среща със Смъртта. До вечерта вече бил пристигнал в далечния град.
И изведнъж изумен забелязал познатата фигура. Той се приближил до смъртта смирено и казал:
-Смърт, явно няма как да избягам от Съдбата. Моля те, кажи ми защо се изненада сутринта като ме видя в Багдад?
-Защото знаех, че имам среща с теб вечерта в Самара.
Смъртта чака в Самара. Можем ли да заобиколим Самара?
Каква ли е съдбата ми? Вярвам ли в Съдбата? А вие?
Аз лично вярвам, че човек гради съдбата си с действията или бездействията си всеки ден, така че няма как да знам какво носи бъдещето, но мога да управлявам настоящето, в голяма степен. Пък иначе – да става, каквото ще. Както казва проф. Иво Христов – не мога до променя земното притегляне. 🙂
Да, и аз вярвам, че си творим живота всеки ден. Хората около мен знаят, че имам едно „Живот по поръчка“ му казвам… Това, което е в живота ми в момента е плод на всичко, което съм правила или, както и Вие отбелязвате – не правила, т.е. бездействала. Ще се съгласите ли, че понякога хората си казват: Ама, защо точно на мен ми се случи – аз не направих нищо! Да, де, ама бездействието също е действие.