Това звучи неудобно, особено написано от човек, който от години работи с лидери и екипи. Но ако сме честни – проблемът в организациите рядко е в липсата на знание. Хората знаят какво е обратна връзка, доверие, ангажираност. Разбират концепциите, кимат, записват си, дори се вдъхновяват. И след седмица си работят по стария начин.

И интересното е, че това не е защото не искат да се променят или не са немотивирани. А защото системата, в която функционират, остава непроменена.

Виждала съм екипи, в които всички са минали през обучения (по много пъти дори). Говорят за култура и всички искат „по-добра комуникация“. И в същото време:

• решенията вече са взети предварително
• несъгласието не е истински безопасно
• лидерът носи сам твърде много отговорности
• напрежението се премълчава, за да не разклати привидния баланс

Още едно обучение няма да реши това. Защото проблемът не е в липсата на инструменти. Проблемът е в ежедневната динамика – в начина, по който хората си говорят, или не си говорят, когато стане сложно.

Понякога протестът ми е именно срещу илюзията, че повече знание автоматично води до трансформация. Не води. Трансформацията започва там, където стане ясно какво реално се избягва, къде решенията се размиват и каква цена вече се плаща, без да се назовава. Това изисква повече от съдържание. Изисква пространство за честен разговор. И тук не говорим за драматичен, обвиняващ, а за достатъчно ясен разговор, за да се види системата такава, каквато реално е. Това често е неудобно, неловко и небезопасно. Но пък е толкова освобождаващо, когато се случи. Понякога не е нужно още знание. Нужно е яснота.

Как разбирате, че във вашата организация проблемът вече не е в самото знание или умения, а в динамиката?