Обикновено рядко осъзнаваме, че това, което „виждаме“ или „чувстваме“ е просто нашата версия за случващото се, а не самото случващо се.
Пътува Пикасо във влак. Пътникът до него го познава и му казва, че предпочита картини с по-голяма прилика с действителността. Пикасо пита:
– Можете ли да ми покажете такава картина?
Пътникът до него вади от джоба си снимка на жена си и му казва:
– Ето, точна така изглежда!
– Боже, колко е малка! – възкликва Пикасо.
Дали проблемите, които имаме, са наистина топлкова големи, колкото ни се струват? И дали са „проблеми“ или можем да погледнем на тях като на трудности, които ни дават възможност да научим повече за света и себе си?
Радваме ли се достатъчно на успехите си, на постиженията си, награждаваме ли се самите ние подобаващо, признаваме ли се, в крайна сметка – обичаме ли себе си, както искаме другите да ни обичат? Осъзнаваме ли, че сме щастливци от самия факт, че от няколко десетки милиарда сперматозоида, точно ние сме „спечелили“?
Какво виждаме, когато се погледнем в огледалото?
Опитът ми показва, че колкото повече харесваме това, което виждаме в огледалото, толкова сме по-щастливи и себеосъществени.
А вие какво мислите? Харесвате ли отражението в огледалото?