Беше началото на май. Сбъдвах си една мечта от предо 25 години. Отлагана. Пренебрегвана. Истинска.
В ранното утро на дългоочакваното ми отпътуване за Южна Америка не носех само багаж. Носех едно чувство, че предстои нещо важно. Знам, че и вие сте го изпитвали. Не просто ваканция. Пътуване. Към друг свят, но и навътре към себе си.
Аз работя доста с хора като консултант и коуч. И много често в началото на една среща питам човека срещу мен: Какво е намерението ти днес?
Хубаво е, че самата аз често се сещам за това. И на летището си зададох въпроса:
Каква настройка избирам да нося в това пътуване?
Написах в дневника си: Откривателство. Изобилие. Щастие. Свързаност. Красота. Съвършенство. Удивление. Елегантност. Лекота.
На хартия това звучеше почти поетично. Но в мен имаше и страх – дали ще успея да съм толкова отворена, колкото искам? Или ще нося със себе си и умората от предишните месеци? Чувството, че имам повече битовизми и задължения на глават си, отколкото искам. (Една сянка, която често се влачи зад професионалните жени на 40+).
Южна Америка: неочаквана терапия “Да бъда себе си”
Когато видях изгряващото слънце над Копакабана се помолих наистина да остана вярна на намерението си! Разбира се, имаше идеализирания образ на Бразилия още от времето на „Робинята Изаура“ и от часовете в португалската филология. Но аз бях там и точно в онзи момент. Наистина. Очите ми се отвориха. Сърцето ми се разшири.
Всяка сутрин се събуждах рано – и снимах изгрева. Всяка сутрин. Всеки път различен, всеки път великолепен. Сякаш небето ми казваше: “Ето, виж. Има изобилие. Просто го приеми.”
Рио де Жанейро е прехласващо красив град. През завесата от невероятно ситни капчици океанска вода, като пред магично було се събуждаше града. С онова спокойно темпо на „всичко е на мястото си, всичко е наред“, докато с нега пиех кафето си и снимах. Поглеждах хората в очите. Имаше красота навсякъде – неподправена, естествена, цветна.
Чакаше ме така очакван ден! Първият ден от новото ми пътуване към себе си.
Личните ми прозрения
- Откривателството започва, когато спреш да знаеш. Когато пуснеш сценария. Когато си позволиш да не планираш, а да се оставиш на живота.
- Изобилието е вътрешно състояние. То не идва с банкова сметка. То идва, когато усетиш, че вече имаш всичко. Дъх. Тяло. Очите си.
- Щастието е в малките неща. В аромата на кафето на пясъка. В усмивката на непознато дете. В светлината, окъпа един град.
Как пренесох това в живота си
Когато се върнах, не исках да загубя тази настройка. Затова започнах да правя три неща:
- Сутрин си задавам въпроса: „Как искам да се чувствам днес?“
- Вечер си записвам: „Къде днес преживях изобилие?“
- И поне веднъж седмично правя нещо, което никога досега не съм правила – малко пътешествие в зоната ми на комфорт – обаче няма да го разкривам тук.
И въпрос към теб
Каква настройка избираш за живота си днес? Не за след седмица. Не за „когато си починеш“. А днес. Може би е време да смениш вътрешната честота. Да си позволиш да мечтаеш пак. Да живееш с удивление.
Послание: може да избереш да бъдеш себе си
Началото на това пътуване беше важно, защото ми напомни нещо, което бях забравила:
Животът не се измерва само в задачи, цели и стратегии. Животът се измерва в дъховете, които спират дъха от удивление.
А ако този текст те е докоснал – избери си една дума за това каква е нстройката ти за днес. Вземи я със себе си. Пътуването може да започне навсякъде. Дори в офиса. Дори в кухнята. Дори… сега.
А ти каква дума избра за себе си – искаш ли да споделиш?