Това не е „научен“ термин. Използвам „новите деца“ като описателно за децата на 21 век. Динамични, претъпкани с информация, откъснати едно от друго повече от когато и да е било през последните 100 години, трудно показват емоциите си, трудно изказват мислите си, живеят в и чрез телефоните и компютрите си.
Съгласни ли сте?
И ние като родители дали сме подготвени за новите деца?
Аз имам две дъщери на години между 12 и 15. И те са от новите деца. Понякога ми е толкова трудно да съм разбираща и подкрепяща… Викам им понякога като ги гледам часове наред на телефоните. Накъртвам да си лягат рано, за да са наспани и спокойни. Сърдя се понякога като по-склонни да си чатят с приятели, отколкото да си говорим…
И, в средата на всичко това, знам, че животът е такъв, какъвто е. Че времената са толкова различни от времето на моето детство. И аз няма как да сравнявам, защото е все едно да сравнявам Москвич (за тези, които дори не са виждали 🙂 – руска кола, която беше много разпространена) с Мерцедес. Или телефон с шайба и смартфон.
Знам…. Но моите модели на поведение, които съм научила в детството си, често не ми помагат да се насторйвам на тяхна вълна. По-често, отколкото ми се иска, ми идва да подвикна, особено като бързам или съм уморена; да са намуся, когато не ми се обяснява или ми е омръзнало да повтарям нещо; да изманипулирам, когато това ще е най-ефективния, според мен, метод.
Години наред след подобни мои реакции се чувствах недостойна да съм майка. Вярването ми, че съм лоша майка беше толкова силно, че съм плакала от вина и гняв към себе си.
Последните десетина години след една поредица от занимания, които ще обобщя като преживявания, свързани с личностно развитие (йога, семинари Инсайт, семинари Норбеков, тай-чи, семейни констелации и пр.), започнах да променям светогледа си. Обърнах се към себе си, започнах да следвам собствената си истина, да слушам сърцето си.
Преди това толкова се бях идентифицирала с ума си (аз съм много умен, интелигентен, образован човек и, както вероятно и вие, които четете това, ще можете да ме разберете като казвам, че си мислех, че съм ума ми; толкова премислях и анализирах всичко), че бях изтикала интуицията, емоциите, сърцето си някъде встряни и далеч от мен. Това ми създаваше толкова вътрешно напрежение, гняв и тъга! Вие изпитвали ли сте подобни неща?
Последните години, проявявайки много обич и грижа към себе си, се отварям към все повече лекота и обич и към другите. Включително към моите мили деца.
Знаете ли, точно сега си мисля, че моите деца няма да помнят с какви дрехи съм ги обличала като малки, на каква количка съм ги карала, какви памперси съм им купувала. Дори няма да си спомнят много ясно местата, на които съм ги водила, за да опознават света. Знам, че помнят как съм ги гушкала, целувала, пяла съм им песни (дори и да е било фалшиво), приспивала съм ги, подкрепяла съм ги и съм ги приемала такива, каквито са.
Въпреки моите грешки (но, какво, ако няма грешки, а са просто възможности за израстване), страхове, ограничения. Помнят как съм била до тях докато са лапали червейчета или камъчета, как сме си играли и сме си правели скривалища под масата…
Всъщност, новите деца са като всички други деца преди тях.
Технологиите в някои случаи заместват живото общуване с родители и приятели. Защото те имат нужда от общуване, от принадлежност, от обич. както и ние имаме. Както и всички хора преди нас са имали. И в много случаи, в толкова много случаи, ни учат да помним дати, формули, текстове наизуст. А не ни учат на искрено, човешко общуване. Просто на общуване.
Новите деца са много често изнервени, не могат да задържат вниманието си, хиперактивни са, не умеят да общуват и не знаят как да потърсят помощ.
Имах нужда от тази статия, точно навреме. Родител съм на 13 годишна . Трудно е, стархувам се, детето ми се отдалечава от мен. Но тя е от новите деца……..Губя контрол и се чувствам безсилна.
Привет, Ваня! Да, сигурно е от новите деца. А ние е добре да им съответстване и да сме „нови“ родители. За съжаление на това никой не ни учи в училище или университета…. Успех и много радост и обич във взаимоотношеието!!!