Невинност.
Раждаме се като чисто бял лист.
Всичко, което сме преживявали до момента, е всичко, което знаем. Това е била частта от живота, която е достигнала до нашето поле на преживяване и всичко, от което сме имали нужда е да сме в пряк досег със случващото се, за да просъществува физическoто тяло. Но това не изключва вероятността за всичко останало, което не е достигнало до нас и с което не сме имали пряко преживяване.
От другата страна да не знаем нещо е признак единствено, че не сме имали импулс да го потърсим и добавим към осъзнатото, до което имаме достъп чрез ума. Да не знаем просто значи, че не се е случило онова, което да провокира търсене на отговор и нужда да разберем. Затова и за мен несъзнаваното, онова, което повечето хора наричат подсъзнание, е все още непотърсено и недостигнало до рационалните мисли в ума, непомислено.
Защото нима е имало случай, в който изникват въпрос или някаква нужда и не намираме отговор или удовлетворение на нуждата?
И нима сме ние, които избираме нуждите и желанията си?
Кога последно избрахме в кой момент ни се излиза на разходка? Имаме ли думата кога започваме да усещаме нужда от сън, желанието да утолим жаждата с чаша вода? Ние нямаме контрол над тези явления. Не избираме кога да огладнеем, или кога да се влюбим, в кого.
И толкова често си налагаме очаквания за желания, които са просто плод на ума, възприети от средата, която ни заобикаля. Желания, които мислим или вярваме, че щом за някого са довели до „привидно“ добруване, то и на нас ще донесат удовлетворение, усещане за радост, щастие. И в опитите си да ги удовлетворим си причиняваме повече неприятни, отколкото приятни преживяния.
А колко успокояващо действа да си напомним, че чистородените нужди на сърцето винаги намират начин да бъдат удовлетворени и то без изключение. Умът е този, който с налагането на план или визия предизвиква турболенция в мислите.
И тук ми се иска да свалим негативния оттенък, който думата неосъзнат понякога носи. Много често я виждаме използвана като критика към другиго, което сякаш ни поставя в по-висока позиция. А да се наричаме осъзнати ни прави някак по-особени. Усещането за превъзходство храни чувствити ни за специалност, уникалност. Но това, че ние знаем повече, не ни прави специални по никакъв начин. Нито другият е нещо по-малко от нас. Единственото, което ни различава са импулсите, които са възниквали през съзнателното ни съществуване и начинът, по който се е развивал животът от конкретната перспектива на наблюдение.
И отново ще напомня, че умът има нужда да бъде инструктиран, че нищо не е нужно да опитва да прави и няма нищо за постигане.
От него се иска само да се отпусне в безопасността на тази информация, защото как ни влияе информацията, която достига до нас по един или друг начин нямаме контрол и приемането е единствения избор, който води до мир.
Автор: Татяна Асенова
Снимка: Faye Cornish за Unsplash
Невинност – доколко важна е тя във ващия живот?
Ако имате желание да се свържете с нас за изясняване на своите цели и намерения, или да постигнете повече осъзнатост и дълбочина, заповядайте оттук.