На почивка като на почивка. На каква цена? И какво след това?

След 4 дни заминавам на почивка, ваканция, приключения, забава, пълна размазия…

И затова дотогава ще свърша всичко, което мога с неистова работа по 10-12 часа на ден. Може би и на вас ви се е случвало нещо подобно? Да се напрегнете, натегнете, дори да се стресирате преди отпуск?

Започва се един маратон – довършване на проекти, сключване на сделки, фризьор, пазаруване за почивката, пазаруване за училище (след почивката), диета, заглеждане в образа в огледалото с критичност и неодобрение….

И все пак ключово за мен си остава „затова“ в горния параграф – „затова дотогава ще свършите всичко“. Мисля си какво означава това „затова“. Може би е израз на вина – ето, аз сега ще си почивам, а колегите какво ще правят с този клиент; или – ето, аз ще почивам, а какво ще правят децата без мен тези няколко дни (ако ще пътувате без тях), аз такава майка ли съм (а има двойки, които след раждане на децата дори не остават да почиват насаме); или – ето – аз ще почивам, ама е някак си егоистично…. Затова сега ще свърша всичко!

Или е израз на несигурност и вярване, че не сме достатъчно заслужили тази прекрасна почивка? Или какво ще стане след това, ако похарчим повече, отколкото можем да си позволим?

Каквото и да се е случвало досега, винаги може да промените нещо в нагласата си, така че да се насладите на отпуска си още преди да е започнал.

1. Планиране и приоретизиране

Можете, още когато решите кога ще почивате, да направите план как да свършите необходимата работа. Добре е преди това да сте приоретизирали. Забравете за идеалния образ, с който се измъчвате – ще докажа колко ме бива и ще свърша всичко. Понякога не е нужно да се свършва всичко, понякога дори е ценно някои неща да се свършат по нов, различен, по-ефективен начин – мислете в тази посока.

Аз харесват приказката за шопа: ако има спешна работа – друг ще я свърши. Ако не я е свръшил, значи не е била спешна.

Тук не става въпрос за претупване на работата и безотговорно отношение. А за планиране и приоретизиране.

2. Делегиране

Както в служебните, така и в личните дела има хора, които с ентусиазъм и удоволствие биха свършили работа, която за вас е досадна, изморителна, нелепа напр. някои хора дори обичат да пазаруват! Други – биха направили даден отчет вместо вас… Дайте на хората шанса да се проявят и да бъдат по-полезни, отколкото дори бихте били вие. Знам, понякога е плашещо.

Ами ако колегата се справи по-добре от мен, тогава биха могли да го повишат преди мен? Ако този проект може 10 дни без мен, дали няма да решат, че може изобщо без мен? Ами ако колегата ми се справи по-добре с даден клиент и той започне да я предпочита в бъдеще? Да, в главите ни все текат разни филми. От екшъни преминават през мелодрама и до психологически криминалета…. Приемете, че все ще има още работа за свършване и просто си починете, презаредете си батериите. После – с нови сили и енергия. Добре за вас, за близките ви, за колегита и за работата. Всички са в шоколад, както казват руснаците.

3. Позитивно отношение към случващото се

Може, вероятно е, дори често се случва точно преди да излезете в отпуск да има драма. Колега се раболява и вие поемате и неговата работа; клиент решава да приключи по-рано проект; местите се в друг офис; децата остават без да има кой да ги гледа – нали се сещате?

Сигурно и вие сте ги имали подобни неща точно преди ваканция. Приемете, че това се случва. Такъв е животът. Толкова красиво променлив, предизвикателно непредсказуем, прекрасен! Просто живот! Има болести, лъжи, измами, зло. Както казва дъщеря ми (тя е само на 11 години): Това, че някой е направил нещо гадно, още не означава, че е гадняр. Често се възхищавам от мъдростт ана децата. Приемете хората каквито са, работата, каквато е. И отново ще се случва това, което се случва в един живот, само дето вие ще сте по-щастливи и спокойни.

4. Вярвайте, че земята продължава да се върти, каквото и да се случва днес с вас.

Колкото и страшно напрегнати дни да ви се струва, че се струпват, колкото и да сте гневни на ваши мързеливи колеги, колкото и да сте разочаровани, че организацията за ваканцията ви „пропада“ – всичко ще премине. Както е било и преди. И, ако обърнете поглед назад – не се ли е случвало често по толкова добър за вас начин, дори и да е различно от планираното? Нали?

След ваканцията животът продължава и от вас зависи да живеете, следвайки вътрешния си компас и да сте щастливи!

Автор: Зорница Стефанова, председател на фондация „Вътрешен Компас“.
Статията е публикувана и в New Trend Media.