Това питаме най-близките си. И копнеем да бъдем честни. И да бъдат честни с нас.
Дали и вие мислите, че две от най-важните неща във взаимоотношенията са честността и доверието?
Снимка на Anthony Tran за Unsplash
Нека бъдем честни – всеки един от нас е лъгал. И е бил лъган.
Какво става тогава – защо нито даваме, нито получаваме нещо, толкова важно за нас във взаимоотношенията с хората? Това ще изследваме днес.
Ницше казва:
„Не съм разстроен, че ме излъга, а че отсега нататък не мога да ти вярвам.“
Какво означава „лъжеш ли ме“?
В речника пише:
Говоря неистини; Мамя, заблуждавам, изневерявам; Заблуждавам сам себе си, залъгвам се
Тук забелязваме два плана:
- говоря неистини, мамя, заблуждавам (другите) и
- залъгвам, заблуждавам (себе си)
Имам няколко идеи защо лъжем другите (ще бъде чудесно, ако вие коментирате и напишете някои ваши идеи). И как да противодействаме.
- Защото ни е страх да не загубим някой ценен за нас човек. И тогава се нагласяваме към това, което той, тя иска да чуе.
- Защото искаме да избегнем някаква наказание или последици. Когато сме направили нещо грешно или несправедливо, често изпитваме страх от реакцията на другите. И за да се избавим от този страх, понякога избираме пътя на лъжата.
- Защото искаме да бъдем приети или харесвани. Често се чувстваме под натиск да се пригодим към определени социални стандарти и очаквания, и това може да ни накара да изкривяваме истината, за да ни видят по определен „позитивен“ начин.
- Защото се страхуваме от разочарованието на другите. Понякога избираме да скрием истината, за да предпазим чувствата на тези, които обичаме. Това е доста измамно и хлъзгаво решение. Още повече, че обикновено само с една лъжа не става. Идва нова и нова.
- Защото сме прекалено горди, за да признаем грешка. Признаването, че сме сбъркали, може да бъде трудно, особено ако сме навикнали да се виждаме като перфектни или безгрешни. Често решаваме да бъдем „прави“ вместо да бъдем „щастливи“. И жертваме взаимоотношенията си за сметка на правотата и гордостта си.
Също така често се лъжем и себе си – може би, защото е трудно да приемем реалността или истината за себе си, или понякога защото просто искаме да се чувстваме по-добре. Залъгването на себе си може да бъде начин да се справим с трудни емоции или ситуации, но в крайна сметка ние сами си причиняваме повече вреда.
Какво да направим?
За да противодействаме на тази тенденция към лъжата, е важно да се учим на самоосъзнаване и самоанализ. Това включва да се запитваме:
- Защо избираме да лъжем в дадена ситуация?
- Какви са нашите страхове?
- Какво ни носи лъжата (позитивните намерения, за част от които говорихме по-горе)?
- Какви са негативните последствия?
- Какво избираме? и
- Как можем да комуникираме честно и открито? Добре е да си припомняме стойността на истината, дори когато тя е трудна за изразяване. Признаването на нашите грешки и намерението да бъдем честни във всеки аспект на живота ни ще ни помогне да изградим по-силни и доверителни отношения с хората около нас.