Днес ще говоря за ограничения пред коучинга. Много често мисля и пиша за какво става коучингът, за какво е полезен, каква работа върши и как помага за постигане на резултатите.
И всичко това е така. Понякога.
Обаче коучингът не е панацея. Затова и много хора у нас изобщо не са го чували и още повече – не искат да го ползват.
Какво прави коучинга толкова неудачен понякога? Какви са някои ограничения пред коучинга?
У нас прекалено много хора са фокусирани върху оцеляването ден за ден. Те изобщо не се интересуват от разни глупости, които хората на Запад си измислят. Например, какво пречи на корпорациите да са още по успешни? Какво пречи на хората да са още по-ангажирани? Как могат да се чувстват по-щастливи? (Ние сме на дъното на класацията на ООН за щастливи нации, и то за поредна година)
Освен това у нас е разпространена идеята, че, за да ползваш разни психолози, консултанти и прочие (често коучовете се причисляват небрежно към тази аморфна категория) – нещо не трябва да ти съвсем наред. Централно. А кой иска да не е наред?
Големите бизнеси у нас често съкращават разходите за развитие на персонала, защото така е най-бързо. Наемат си вътрешни „коучове” и с това си решават въпроса. Аз само съм се чудила – колко изпълнителни директори или собственици на бизнеси биха отишли при един „вътрешен коуч” и каква точно работа биха си свършили? Та нали коучовете са онези хора, на които се доверяваш цели, проблеми, предизвикателства, мисли! Кой високо в йерархията би дал подобна информация на вътрешен коуч? Биха ли тези изпълнителни директори и висши мениджъри могли да са откровени и честно да споделят проблемите си, които са често проблеми и на бизнеса/корпорацията със свои подчинени вътрешни коучове?
Малките бизнеси? Там рядко са чували за „коучинг”, още по-малко са ползвали или, ако са, рядко е бил достатъчно добър, за да видят ползата и да разберат как да извлекат максимална позза за себе си и своя бизнес.
У нас всеки втори безработен, съкратен или уволнен „специалист по човешки ресурси” или консултант е „коуч“. Даже като ги слушаш толкова коучове – къде са им клиентите? Ще вземе да се окаже, че всеки българин се ползва от услугите на коуч, на квалифициран и умел коуч. Това несъответствие на говоренето от „коучове” и реални резултати наслагва допълнително недоверие и разколебава потенциалните клиенти.
В случаи, когато шефът уговори коуч да работи с даден човек, а самият човек не иска (това се случва нерядко) или просто не знае за какво точно става въпрос – това предопределя неуспеха. А веднъж преживял такова нещо, често човек остава скептичен за доста дълго!
Има хора, които си знаят всичко, могат всичко и само да не бяха другите да им се бъркат – колко успешни щяха да бъдат! Такива хора въобще никога не биха работили доброволно с коуч. И може би не биха искали да си създават неудобствата, съпътстващи личностното развитие.
С една дума – коучингът, както и автомобилът работят само, ако човек иска да работят и предприеме действие. Както автомобилът, колкото и красив, мощен, удобен, скъп, високотехнологичен, модерен и т.н. да е, би работил само при положение, че има кой да го кара, така и коучингът е само за онези хора, които искат да се предизвикат да бъдат най-добрата версия на себе си и намерят подходящия за себе си човек, на когото да се доверят да върви до тях в това невероятно пътешествие.
Коучингът не е за всеки и всички, а само за ценители. За ценители на собствения си живот, собственото си израстване, на СЕБЕ СИ!