Комуникация: Защо не се разбираме?

Комуникация = общуване

Дотук добре, съвсем разбираемо. Общуване!

Почти всеки семинар на тема Комуникация го започвам с въпроса: Какво за вас е комуникация?

Само ако в момента решите да си отговорите на този въпрос, може би ще разберете учудването на хората, когато се опитват да дадат определение на КОМУНИКАЦИЯ или общуване.

Някак си ни е ясно какво е това, а всъщност определението ни убягва. Аз също няма да дам тук такова, защото ми е много важно да си намерите свое. Оттам и със сигурност ще намерите интересни идеи за това как да общувате по-добре.

Сигурно в живота си имате близък човек, с който ви е трудна почти всяка комуникация (може да е майка, баща, шеф, колега, дете – обичате го, дори го харесвате, а ви е трудно да си общувате). Какво се случва? Какви умения за комуникация са необходими?

КАКВИ СА ПРЕЧКИТЕ ПРИ ЕДНА КОМУНИКАЦИЯ

1. очакваме този човек да ни разбира и, когато това не става, ние се изнервяме. Започваме да го обвиняваме, ядосваме се, ставаме агресивни (или се отдръпваме, или направо избягваме).
2. обвиняваме го за това, че не ни разбира и в крайна сметка
3. емоциите и чувствата така ни завладяват, че не успяваме да предадем идеята, която искаме. Разстройваме се още повече и сме още по-разочаровани, че точно този човек изобщо, ама изобщо не ме разбира
4. обвиняваме себе си, че не можем да се разберем с този важен за нас човек и тази вина започва ощ еповече да ни гневи или потиска, а ние сме добри хора, по принцип, но влизаме в противоречие с
5. идеалния образ, който имаме за себе си и който в тази ситуация изобщо не можем да доближим дори. Така още повече се виним, фрустрираме, обвиняваме и нападаме другия и така….
6. обещаваме си, че следващия път ще е различно: няма да се връзвам. Ще бъда по-ясна. Ще започна с най-важното и няма да се ядосвам. Изобщо няма да се интересувам какво ми казва другия или какво си мисли за мен. Ще си кажа всичко. Ще си премълча…. Нали ги знаете всички тези неща?
7. претърпяваме крах – не сме способни да си сдържим обещанието към себе си.
8. и така отново, и отново, и отново. Влизаме в порочния кръг, завихряме емоциите (или мислим, че изобщо ги изключваме – и двете са еднакво вредни за една комуникация)
9. и най-много от всичко – искаме да променим другия човек. Боже, защо не ме чува този човек? Човек, разбери ме какво ти говоря! Отвори си ушите! Чуй ме! Разбираш ли ме? Виждаш ли докъде ме доведе? Защо не искаш да говориш с мен?! Спри да ми натякваш!…

Това, да кажем, е добре – поне можем следващия път да си дадем сметка през какво минаваме. Този процес често го практикуваме по време на коучинг сесии.

И, все пак, какво да направим?

Важно е да си дадем сметка за две основни неща като говорим за умения за комуникация:

2. 2. 1. Както казва Айнщайн (цитирам по спомен): „Глупаво е да очакваме, че като продължим да правим нещо по същия начин ще получим различен резултат.“
         • Т.е. необходимо е да продължим да държим фокус върху положителния резултат от тази комуникация: искам да се разбера с мама, искам да свърша навреме проекта, искам да се разбера с колегата за задълженията и отговорностите ни… Изключително полезно е да сме наясно какъв е най-ценният за нас резултат в тази комуникация, за да знаем като го постигнем.
         • Да правим нещо. Друго! Като говоря с хора на тези теми и ги питам, например: Като викаш на детето то слуша ли те? (Ами, не…) Като се караш непрекъснато на колегите си, че трябва да си вършат навреме работата, защото всеки зависи от останалите, те променят ли се? (За малко…. Но после пак продължават по старому…) Добре, казвам, тогава промени нещо! Прави нещо друго!
         • Да следим дали получаваме резултата. Ако не, да си съберем обратна връзка. Да погледнем нещата тстрани, възможно най-неутрално (нали си спомняте за чувствата и емоциите, за които вече говорихме?) И да се върнем на пътя си. И това до го правим отново и отново. С обич към себе си и другия/те. Проблясва надежда в края на тунела – това го казвам и от личен опит:)
      2. Не можем да променим другия. Ако това беше възможно, вече да сме започнали да слушаме всички съвети на майките си, нали? Както другите не могат да ни променят (ако ние самите не искаме), така и ние не можем да ги променим. Затова – един съвет в прав текст: ИЗОБЩО НЕ СЕ ХАБЕТЕ! Оставете ги да си бъдат те и вие си останете вие. ПРОСТО (но не казвам ЛЕСНО) – приемете, че и другите (както и вие) не са идеални. И това е част от красотата на света.

КАК ДА ПОМОГНЕМ ДА СЕ СЛУЧИ ЕДНА ХУБАВА КОМУНИКАЦИЯ?

2. 2. 1. Едно от най-важните неща за мен е да вярвам, че е възможно тази комуникация да се случи. Когато сложа кръст на даден човек или тема – няма как да се разбера с него!
      2. Да си дам пространство да пробвам нови неща и да сгреша. Ако години наред съм слушала чинно и съм гледала да има съгласие (и не съм доволна от комуникацията с този човек) – да изкажа своето мнение, да бъда чута. И да приема, че може отново да не стане.
      3. Да осъзная и следващия път (и следващия) път да имам съзнанието, че всеки човек си има собствена история.
      4. Да поговоря и с двете си уши с желание да изслушам историята на другия човек. Ама не както често се случва – да слушаме, за да спре човекът и ние да си кажем нашето си нещо – а да чуя какво ми казва, да го осмисля, да го уважа.
      5.  Думите представляват само по-малко от 10% от общуването. Голяма част – цели 40% – принадлежат на гласа! И тук – да бъдем честни и искрени в нашата комуникация, за да изпращаме ясни и точни послания с гласа си (който е много трудно да контролираме, за разлика от думите, които можем по-лесно да манипулираме). Интересен е процесът на намиране на собствения си глас! И когато се стигне до него – тогава се разбира, че сме право в целта.
      6. Хората като цяло искат да са приети и обичани. Може би крайната цел на всяка комуникация е точно това? (Вие как мислите?) Аз от един семинар Инсайт си взех следното: когато имам трудна комуникация с някого и се сетя за тази техника, просто започвам на ум с „Харесвам те“ или „Обичам те“ и си продължавам на глас с останалото. Може да взучи малко странно, ама то и на децата им звучи странно да пишат първата година. Просто го правят.

Със сигурност имате свои техники и начини да улеснявате по-трудната си комуникация. Това го забелязвам при работата си с хора, в коучинг сесии – всеки си има стратегия/и за справяне с трудни за него хора, с трудни клиенти.

Бихте ли споделили някои от вашите стратегии?

Ако статията ви е била полезна, харесайте я, споделете я, коментирайте!

До скоро.

2. снимка: Unsplash