Срещите не липсват. Календарите са пълни. Хората говорят, обсъждат, кимат. И въпреки това – нищо съществено не се променя. Излизаме от среща с усещането, че „пак говорихме“, но не можем да кажем какво точно е решено. Нито кой поема отговорност. Нито какво ще е различно утре, освен че ще има още една среща.
Постепенно разговорите започват да звучат еднакво. Същите теми. Същите думи. Същите аргументи, повтаряни с леко различен тон. Същите хора, които говорят… и същите, които мълчат. И тогава се появява онова тихо усещане, което рядко се назовава, но всички го усещат: сякаш не се чуваме. Не защото хората нямат какво да кажат, а защото вече не вярват, че има смисъл да го казват.
В този момент разговорът престава да бъде място за яснота и започва да бъде форма на избягване. Говорим, за да покажем, че „работим по темата“. Говорим, за да не създаваме напрежение. Говорим, за да не отворим въпроси, на които не сме сигурни, че можем или искаме да отговорим.
Виждала съм екипи, в които:
- всички участват в разговорите
- никой не влиза в истинския въпрос
- решенията се размиват още преди да са взети
На повърхността всичко изглежда подредено. Но под нея започва да се трупа нещо друго – умора, дистанция, вътрешно оттегляне. И след време започват да излизат последствията:
- липса на ангажираност
- пасивност, прикрита като „професионализъм“
- натрупано недоволство, което избухва изненадващо
Истината е неудобна, но важна: това не е липса на комуникация. Това е липса на чуваемост. Говорим, за да „отметнем“. Говорим, за да избегнем конфликт. Говорим, без да си позволим да стигнем до същината – там, където нещата стават по-истински, но и по-рискови.
А без същината няма резултат. Тези ситуации не се решават с още една среща и рядко се решават сами. Решават се, когато разговорът стане истински – ясен, смислен и достатъчно безопасен, за да се чуе това, което иначе остава премълчано. Когато има място не само за думи, а и за честност.
Понякога един разговор е достатъчен, за да стане ясно защо толкова много говорим… и защо пак не стигаме доникъде.