Оня ден една жена ми прати тази снимка.
Не я познавах преди да стане моя клиентка. За 6 месеца видях толкова красота в душата и, че остана в моето сърце като чист, искрен и обичащ човек, на когото се възхищавам.
Преди няколко дни получих странно осъзнаване – да споделям нещата, които стигат до мен и начина, по който ги ползвам за свое развитие, да споделям обич, вяра, приемане, свързаност между хората. Защото по този начин мога да съм полезна.
Когато получих снимката – разбрах, че това е следващата ми статия.
Във времето, в което живеем сега – дори не знам как да го определя: Смутно? Неопределено? Безвремие? – имаме възможност да се оставим на страха и тревогата да ни завладеят. Имаме също така възможност да дадем пространство на себе си да се приближим до себе си. „Какво е това „себе си”?”, съм се питала… Аз не съм емоциите си като страх, безпокойство, напрежение. Нито дори „положителните” ми емоции като обич, радост, възторженост. Нали така? Защото аз ги усещам. И те се променят и преминават. Не съм мислите си. Защото аз ги мисля. И те се променят и преминават. Не съм тялото си, защото то доста се измени последните 40 години 🙂
Какво съм аз, тогава? Коя съм аз?
Коя е онази непроменима част у мен? (това вчера го говорихме в една коучинг сесия, интересно…) Онази част, която съм, когато съм се сляла с природата. Или когато с възхищение и почит гледам децата си и им се радвам. Или когато слушам трогваща ме музика (открих напоследък красотата на човека, който е учител по музика на дъщеря ми).
КОЯ СЪМ АЗ?
Както казва хуманистът Карл Роджърс: „Тъй като никой друг не може да знае как възприемаме, ние сме най-добрите експерти за себе си.”
Та, „Кой съм аз?” е въпрос, на който всеки от нас може да отговори най-добре. Нужно е осъзнатост. Поне при мен и хората, с които работя, често се получава едно фиксиране върху незначителни неща – как изглеждам, колко килограма съм, колко пари имам, какви коли, какъв пост заемам… Придружено със сравнения, недоволство, вина, напрежение, страх, стрес… И след това някъде идват други неща.
КОЙ СИ ТИ?
Дали този корона вирус няма да се окаже благословията, която е тук за всеки от нас, за да се върне към себе си? И когато бурята свърши, дали това няма да се окаже смисъла на тази буря?
Автор: Зорница Стефанова-Иванова
Снимка: Brandon Morgan за Unsplash