Вървях си по „Сан Стефано” към градинката Заимов и чух една жена да казва на приятелката си:
„Не знам дали е сигурно това, което ми предлагат. А и не знам дали ще мога да се справя.”
Това ми се заби в главата и още тогава реших, че може да е важно да пиша за него.
Някак си в мен отекна отчаяния ми писък вътре в мен, когато съм била в подобни ситуации и съм си казвала тези неща, огласявала съм в себе си своите страхове и ограничаващи вярвания. Не си достатъчно добра, няма да се справиш, по-добре е някой друг да се заеме, защото ще се справи по-добре. Това от една страна. И от друга – това ще стане ли, сигурно ли е, дали няма да остана без пари този месец, дали ще имам достатъчно пари, за да инвестирам в този проект.
Страхове, породени и подклаждани от ограничаващи вярвания за себе си. Идеалната отровна експлозивна смес. Коктейл „Молотов” вътре в съзнанието ни. Ние си го правим, ние си го хвърляме в себе си, ние се възпламеняваме и горим.
Когато ухото е тренирано и има фокус върху това как речта влияе на съзнанието ни (както е в моя случай), тези неща се улавят доста ясно. Обикновено хората не ни обучават в училище, в часовете по български език, например, да наблюдаваме за начина, по който използваме езика. За да се подкрепим. Или, както в конкретния случай – да се взривим.
Тези дни разсъждавах дали мислите ни пораждат емоциите и чувствата или процесът е обратен. Ние имаме някакъв свой добре заучен и затвърден модел (например на недостатъчно добрата майка или шеф) и оттам веднага съзнанието ни снабдява с мислите, емоциите и думите.
Знаете ли, че имаме около 60,000 мисли средно на ден. От тях около 70%, т.е. 40,000 са негативни. И около 70%, т.е. 40,000 са повтаряеми. Т.е. ние имаме около 50% – 30,000 – негативни повтаряеми мисли. Т.е. аз днес си казвам, че не съм достатъчно добра като професионалист/майка и това, вероятно, съм си го повтаряла последните 10-15 години.
Добрата новина, че този коктейл-провокатор „Молотов”, съставен от нашите страхове и самоограничения, ние сами си го правим, ние си го хвърляме в себе си, ние се възпламеняваме и горим.
Защо е добра тази кървава новина, ще попитате?
И някои вече си знаят отговора – защото си го правим сами. И можем във всеки момент да решим да не го хвърлим. Или да не го приготвим. Или дори да си приготвим някоя „Маргарита”. Ако поемем отговорността за живота си в свои ръце – бихме могли да се справим с дяволските огньове в себе си. Просто е. Логично е.
Лесно ли е?
Ето, тук идва и лошата новина – в живота има баланс, според мен. Не, не е лесно.
- Необходимо е първо да разберете какво искате в живота си (работата, взаимоотношенията с хората, здравето си и пр.), ама наистина какво искате. Душата и сърцето ви какво искат.
- След това да усетите, че има нещо, с което си пречите самите вие. Да осъзнаете необходимостта си от действие – ново действие, по нов начин. Предвид на това, че доста хора смятат, че за „лошите” неща в живота им са виновни други хора или обстоятелства – дори това начално стъпало много хора не са готови да качат.
- След това да си проследите и анализирате какво в момента правите/не правите, мислите/не мислите, вярвате/не вярвате за себе си и как тези неща влияят на резултата в живота ви.
- Предстои ви и работа със себе си – да промените старите си нагласи, вярвания, действия, за да тръгнете и достигнете мястото, откъдето нямате връщане назад. Не е задължително тази работа да е трудна, тежка и унила. Може да я превърнете в радост и удовлетворение. Да и се наслаждавате. Защото тя е цената, която плащате, за да възвърнете себе си на живота си. Да имате смисъл и да сте щастливи и радостни всеки ден.