Имате ли приятели, вече преполовили живота си, или може да се е случило на вас – и се питате: за какво, всъщност, живея? Питате се: какъв е смисълът на живота ми?
При мен се случи преди няколко години. Реално погледнато имах всичко, за което човек, поне аз, можех да се сетя, че ми е важно: обич и съвместност в семейството, разбирателство с децата и приятелите, удовлетворение от работата в Компас, чувството на полезност от семинарите, които водех, уютна и красива къща, разнообразни пътувания…. И сигурно много други неща, които сега няма да изброявам. И, все пак, някъде в мен се беше загнездило дълбоко неудовлетворение от нещо, някаква празнота, нещо неназовимо, до което не можех съзнателно да стигна… Несъзнателно пък – още по-малко. Разбирате ли ме?
Тогава започнах да ходя на йога. При един невероятен човек – Тодор Захариев. По време на един процес/медитация със затворени очи човекът каза: Усетете двете струйки въздух в ноздрите си, докато вдишвате въздух!
Ей, Богу! Почти 40 години бях вдишала и издишала и никога не бях осъзнавала, че две струйки въздух минават през ноздрите ми. И, още повече – въздухът на вдишване е по-студен от въздуха на издишване! Боже, Боже, както казват в турските сериали…
Това беше моментът, в който се запитах:
– Аз като не съм осъзнавала това елементарно нещо, дали има и други неща, които също не осъзнавам?
Искам да вметна, че аз съм доста умен и интелигентен човек, чета, уча се, развивам се, логична, прагматична съм. И все си бях мислила, че мога да контролирам себе си, бизнеса си, дори хората около мен. Знам, че и вие, сигурно, сте се хлъзгали в тази посока:) Т.е. самото допускане, че може да има неща, които не разбирам или не осъзнавам изобщо никога, ама никога не ми беше минавал през главата!
Четири месеца след това започнах едно пътешествие, което се нарича Семиари Инсайт. Аз като цяло исках да отида на Инсайт 4, който рекламираха като професионален семинар (аз си бях разбрала, че е за презентационни умения, работа пред публика – неща, които ме вълнуват от началото на века), ама не могло било без предните нива – та, от немай къде, записах Инсайт 1. Този семинар се води: Семинарът на пробуждащото се сърце. Какво по дяволите е това – пробуждащо се сърце! Голяма тъпня!, си мислех. За какво ми е пробудено сърце за бизнеса ми? Или за семейството. Нали съм си аз! Глупости! Ама, пусто, исках да отида на този прословут Инсайт 4!
Набързо направих и следващите семинари, за да стигна до Инсайт 4! И там се започнаха едни…. Всеки ден презентации пред групи хора, които се записват с камери, физически упражнения (въобще не разбирах ролята им в професионалния живот) и какво ли не… 29 дни!
И един ден, когато съвсем не очаквах, разбрах. Най-смисленото за мен беше, че открих смисъла на живота си.
Споделено в 4 прости стъпки е следното (тези стъпки поне за мен не бяха лесни):
- Осъзнаване, че освен това, което имам или правя, има един по-дълбок пласт на това, което съм, независимо от това какво имам или правя. Т.е. има една неотменна част от мен, която остава непроменена. Онова, което аз съм. Като почна така да говоря – някак си философски – чак аз се обърквам. И, все пак, ако си спомните кога сте били безпричинно щастливи – може би на брега на морето, когато вълните са се разбивали в краката ви и сте чували говора им, или сте лежали на мокра, хладна трева сред дъжд и сте вдишвали свежестта на въздуха, или сте държали в ръце новороденото си бебе – в такива моменти нищо друго не ви е било нужно, нали? Просто сте били истински себе си.
- Осъзнаване, че тогава, когато имам ясна цел, имам необходимите знания, умения, качества, за да я постигна, а не го правя – това нали и при вас е така? – значи има нещо в мен самата, което ми пречи. Логично, нали? Често хората се лъжем като си измисляме всякакви извинения защо не сме направили нещо. Напр. защо сме закъсняли. Имало задръстване, клиент ме задържа на телефона, имал съм работа – аз съм ги играла тези игри, както и повечето хора. И е добре да осъзнаваме, че кой каквото си направи, друг не може да му го направи. Можем да имаме или резултата, който искаме, или извиненията защо го нямаме този резултат. В никакъв случай и двете. Сами избираме какво искаме. Всеки ден, всеки път.
- Само с осъзнаване няма да живея живота, който искам и заслужавам. Необходими са действия. Дисциплинирани, всекидневни, умни действия. Да слушам вътре в себе си. Ако правя нещо и имам свиване в корема, или ме заболява глава, или нямам желание да го правя и протакам – е, ясно е, че това не е моето. Предприемам друго действие. Защо не предприемаме действия? Защото се страхуваме, че нещо ще се обърка, или че не сме достатъчно подготвени, или че не заслужаваме…. Нали ги знаете – всички тия провокаторчета, които ни бъркат в мозъка. Колкото повече действам в неправилната посока, толкова по-глупав изглеждам, обаче, нали така? Ако искам да развия бизнеса си, а продължавам да не се грижа да намирам клиенти, на които да съм полена – как бих могла да го развивам?!
- Една последна стъпка. Важно е да визуализираме крайната точка. Забелязали ли сте какво правят големите спортисти пред състезание? Дори със затворени очи визуализират опита си. Айнщайн си е представял как язди светлинния лъч. Тесла си е представял електричеството. Микеланджело си е представял Давид. И бил казал, когато създал великолепното си творение от един камък: Видях Давид и махнах всичко излишно. По подобен начин може и всеки един от нас: в процес насаме със себе си, дали ще е със затворени очи или не, дали ще си пусне нежна фонова музика или не, няма значение. Насаме със себе си можем да си представим, например, последния ни ден на този свят, да погледнем назад и да видим с какво сме се занимавали, каква полза сме донесли на хората около нас, кои сме били, за да си е заслужавал този живот. Както казва Стив Джобс – трудно е да свържем точките напред в живота си. Можем да ги свържем назад. Какво, ако си представите, че можете да се придвижите напред във времето и със сърцето си разберете за какво сте дошли на този свят? Може наистина да успеете.
При мен тези техники работят. Какво работи при вас? Ако е важно за вас да помагате на други хора – споделете.
Това е, което исках да споделя сега. До скоро!