Вчера говорех със счетоводителката ми. Споделях с нея колко напрегната и уплашена се чувствам дълбоко в себе си от случващото се покрай истерията с корона вируса. Аз съм доста отговорен човек и като си правех сметка как биха могли да се стекат обстоятелствата следващите 3-4 месеца и изражението в пари, ми стана леко лошо. Писах на жената с молба да разгледаме разходите перо по перо и да оптимизираме всичко, което е останало за оптимизиране.
Тя ми писа:
– Просто всички са уплашени, не си мисли, че и аз не съм. Много добре разбирам, че това не е никакъв вирус, но каквото и да е, сега няма да се даваме. Човекът е оцелял в пещерите, при динозаврите, ще оцелее и сега. Въпросът е да не се вкарваме сами в капани, които после ще ни струват скъпо.
И аз я помолих да не ми се сърди, че нещо не съм адекватна в момента. И тя ми писа:
– Просто не трябва да разрешаваме проблемите да надвият над психиката и трезвото ни мислене. Боб, картофи, леща и мечти… това е… и пак ще ни бъде!!
И аз и благодарих за подкрепата.
Точно в този момент получих от любимата ми учителка по математика следното съобщение:
„Студент веднъж попитал антропологът Маргарет Мийд: “Кой е най-ранният признак на цивилизация?” Студентът очаквал от нея да каже глинен съд, шлифовъчен камък или може би оръжие. Маргарет Мийд се замислила за момент, след което казала: „Излекувана бедрена кост.“
Бедрената кост е най-дългата кост в тялото, свързваща бедрото и коляното. В общества без предимствата на съвременната медицина са необходими около шест седмици почивка, за да се излекува счупена бедрена кост. Излекувана бедрена кост показва, че някой се е грижил за пострадалия, ловувал е и се е грижел за храната, оставал е с тях и е предлагал физическа защита и човешко общение, показал е състраданието, което е било нужно докато нараняването зараснело.
Мийд обяснила, че където властва законът на джунглата – оцеляват най-силните – не се откриват излекувани бедрени кости. Първият признак на цивилизация е състраданието, проявяващо се в изцелена бедрена кост.”
Не мога да престана да се дивя на начина, по който удивително се подреждат нещата „по поръчка”, както обичам да казвам. Тези две жени са част от хората, които през годините са се грижели за мен, когато ми „се е счупвала бедрената кост” (фигуративно казано). После аз споделих тази история с мама, дъщерите, съпруга ми, приятели. И всички се почувствахме някак си различно.
Аз със сигурност се разчуствах и разплаках от щастие. Осъзнах аз пореден път, че съм цивилизована и живея сред цивилизовани хора.
С благодарност към живота, любовта и състраданието, пиша тази статия. Дано съм успяла да стигна до сърцата ви и днес повече хора да бъдем дори и малко по-цивилизовани от вчера.
С обич, Зори
автор: Зорница Стефанова
снимка: Isabel Lenis и Jordan Whitt за Unsplash