Статия за живот тук и сега
Или
Как да оставим егото си пред вратата
„Ако искаме да нарисуваме птица, необходимо е да се превърнем в птица”. Хокусай
При проучванията, които правя с хора, които искат да проявяват истинската си същност, да бъдат себе си, да се радват на живота си, наблюдавам един общ и доста подобен (при повечето хора) физически израз на напрежението вътре в тях, който е част от причините да се обърнат за подкрепа към мен: силно стискане в гърлото, понякога дори задушаване и кашляне, понякога придружено от стягане в областта на сърцето и/или стомаха. Понякога се усещат и болки като стягане в главата.
Това са физически проявление и ние ги забелязваме, защото са ясни. Това, което може би не забелязваме е, че има модел, определени ситуации, в които се проявяват. Може да не забелязваме и какви са емоциите, които ги пораждат. И мислите, които са породили емоциите. Дори и да забелязваме, често имаме склонността да хвърляме вината, отговорността за тях на другите хора, ситуации, обстоятелства.
Например, шефът ми се скара, че закъснях, отново. Ужасно е груб с мен. И несправедлив. Обясних му, че имаше задръстване. Лази ми по нервите вече! А сам да не би да идва навреме. Върша повече работа от него. И от замествника му. Взети заедно! Всъщност, цялата работа зависи от мен!
Вероятно сте имали подобни ситуации с вас или ваш познат.
А какво, ако погледнете ситуацията от друг ъгъл. Какво, ако сте закъснели отново, защото не сте тръгнали навреме? Защото сте поставили комфорта си да се излежавате повече след като предната вечер сте стояли във Фейса до 1 през нощта. И, въпреки, че знаете за задръстванията, които имат тенденцията често да се образуват в града в час пик (защо пък всички решават в един и същ час да тръгнат на работа! :)), не сте предвидили достатъчно време. И, да, шефът ви е изнервен и недоволен, защото от вас наистина зависят определени дейности и вас ви няма, за да се даде ход на някои важни проекти. И той ви е помолил многократно да бъдете така добър да се погрижите да се явявате навреме и в състояние да работите добре.
Всъщност, дълбоко в себе си вие вярвате, че това се слува, защото не сте достатъчно добър да си организирате времето или не заслужавате уважението на шефа и колегите си, или все на вас ви се случват такива неща, или никой не ви разбира и обича, не ставате за нищо…
Това ви натъжава, дори да не го осъзнавате, става ви тежко, започвате да негодувате и да се сърдите или да вините себе си, или изпадате в ярост и ви идва да блъскате и чупите… а мълчите…
И започва стягането в гърлото, главата, сърцето или стомаха…
Подобни неща ви се случват толкова често! И вие знаете, че това означава, че сте се изплашили или сте направили компромис със себе си, или…. просто сте изневерили на себе си, на онази прекрасна част във вас, която остава непроменяема дори когато се променят мислите или чувствата ви, онази част, която знаете, че е вашата истинска същност.
Какво можете да направите, за да се върнете в себе си?
Вдъхновена от труда на Ейбрахам Маслоу Тhe Farther Reaches of Human Nature („По-далечните достижения на човешката природа”, доколкото знам не е преведена на български език), бих искала да споделя с вас някои от възможните начини да постигнете по-истинска и естествена връзка със себе си, да оставите егото пред вратата.
- Отказване от миналото. На нещата, ситуациите и хората в живота да се гледа като на нови, свежи, да се наблюдават и изучават, ако щете, като нови. Всичко, което е било с този човек до момента е в миналото. Тази ситуация е тук и сега. Този човек е тук и сега. Светът е такъв, какъвто е тук и сега. Може да ви се струва като някаква проповед или от онези заучени фрази, които населяват Интернет пространството. Имали ли сте случай, в който в даден момент „виждате” един човек по ново му, дори се влюбвате в него или нея, а сте го/я познавали от 5 години? Или да чуете мелодия за стотен път и нещо да кликне в сърцето ви и да се разплачете? Или да съзерцавате морската шир и да се усетите като разтворен в момента? За този вид тук и сега говоря. За това пускане на миналото и присъствие в момента.
- Отказване от бъдещето. Колко неща правим, защото очакваме от тях някакъв резултат? Говорим с човек, а всъщност не го слушаме внимателно, а си набелязваме какво да му отвърнем, когато замълчи, за да си поеме дъх? Искаме от децата си да влязат в някое училище, за да може да станат лекари или адвокати, или политици, или да останат в чужбина, където, вярваме ние, ще им е по-добре. Бягайки в мислите си и очакванията си в бъдещето, ние не живеем тук и сега. Не се радваме на благословиите, които вече са тук. Търсим или очакваме щастието (дори вярваме, че то е възможно само в определени редки моменти) и не сме щастливи.
- Отказване от съзнателното си Аз (в голяма степен, не изцяло). Отказване от онези мисли, чувства, анализи от позицията на страничен критичен наблюдател, на съдник: какво сте могли да направите по-добре (или да не направите), какво сте объркали, как сте се провалили пред другите (какво ли ще кажат за вас сега!). Като по този начин поставяте фокуса върху своите слабости, страхове, конфликти, съмнения, срам и неудобство. Критикувате се, наказвате се, саботирате се, отхвърляте се, осъждате се. Ако се откажете от онази част от съзнателното си аз, която ви пречи, вие избирате свободата си, творчеството, естественото си проявление като човек, силата и смелостта си.
- Самоувереност и доверие вместо контрол, борба, надмогване. Доверие не в смисъла, че вярвате наивно на всеки и всичко, което ви казват. Доверие, че нещата са такива, каквито са. Ако човек ви е лъгал и има навика да лъже, вероятно е да ви излъже. Ако слънцето изгрява от изток, вероятно и утре ще изгрее оттам. Самозащита, желание за контрол, за непогрешимост и перфектност, носят болка, негодувание, страх, свиване, т.е. отдалечават от щастието. Аз преди, вероятно и доста от вас, бях дори горда, че не се доверявам и по този начин съм силна и се предпазвам. Когато не се защитаваме, борим, нападаме, ние сме уверени в себе си. Нямаме нужда да се доказваме.
- Приемане на нещата, хората и ситуациите, на света такива, каквито са. Всичко гореказано води до естественото приемане. Ако съм уверена, доверчива, отворена, креативна, присъстваща в момента, тук и сега, свързана със себе си, означава, че съм се отказала от контрол, борба, доказване… Приела съм себе си и всичко. Дори да не ми харесва, дори да не е перфектно, дори да не съм съгласна. И от тази позиция на приемане, мога да обичам и мразя, да съм добра и лоша, хубава и грозна, мила и избухлива, памук и кремък, суша и порой. Мога да съм естествено себе си. И другите да са такива, каквито са.
- Благоговение и уважение. Има различни нюанси на приемането. От просто приемане на нещата, хората и отношенията такива, каквито са към дълбока обич, грижа, радост, одобрение, жажда да бъдат такива, каквито са. Както се отнасяме към децата и любимите си. И такова отношение е необходимо, за да осъзнаем, опознаем и разберем невъобразимата красота и пълноценност на всичко такова, каквото е. Без нужда да променяме, насилваме, правим нещо от своя страна. Просто да се наслаждаваме на красотата на всичко.
- Спонтанност. Естествено и честно проявление на човешкото същество такова, каквото е, един свободен и самороден организъм. Проявление на твореца в нас без оглед на средства, идеи, материали, способи, очаквания, мнения. Единствено намерението да твори и оставянето на потока през нас.