Преди малко научих за смъртта на един близък мой младеж. Човек, който помня с една широка усмивка, чак очите не се виждат.
Дори веднъж му казах, че бих искала да съм по-радостна и да го проявявам повече – като него.
Сега, когато него го няма вече, поне не в тази му форма, сред нас, нещо напира в мен.
Тъй като аз ще съм тази, която ще умре, когато ми е писано, искам тoзи мой живот да го изживея, КАКТО АЗ ИСКАМ!!!
Искам да бъда всичко най-голямо, най-вдъхновяващо, най-велико, което мога да съм.
Искам все по-често да помагам на хората, да раздавам себе си и знанията и уменията си, да съм ценна, добра, радостна, щастлива и да помагам на все повече хора да бъдат СЕБЕ СИ, ИСТИНСКИТЕ!
Искам да съм своето най-голямо проявление, най-широкото, пълнокръвното, огнено ЗОРИ, което мога да си въобразя!
Искам да правя всичко онова, което ме радва, прави ме щастлива и ми носи удовлетворение, независимо дали е това, което другите очакват от мен, дали им харесва или ми се присмиват, дали ме подкрепят или завиждат. Защото аз съм за себе си най-голямата подкрепа. Когато аз вярвам в това, което правя, цялата ВСЕЛЕНА магично се нарежда и приятелите (а и хора, които все още не съм познавала) ми помагат.
Искам да имам мъдростта да се уча непрекъснато в живота и от Живота. Всяко препятствие (а такива съм имала и имам предостатъчно) да приемам като възможност от Вселената да се уча и развивам. Защото, забелязали ли сте кога най-много се променяме и развиваме? Аз лично, когато съм опряна в стената с ръцете горе (или почти в това положение)… Тогава идва нова идея, ново вдъхновение, нова сила. Откривам нещо ново за себе си. Преодолявам се. Развивам се. Разширявам се. Дали ми е лесно? На вас лесно ли ви е? Иска ми се да избягам понякога, толкова бързо, та чак гърба си да не успея да видя! И вас ли ви е страх? И мен! И знаете ли кое ми помага? Просто вървя през страха! Тъпо и упорито. И най-хубавото е, че пиша това. Т.е. досега винаги съм оцелявала:) И Земята продължава да се върти.
Искам да имам любопитството, както досега, което да подкрепя понякога крайно идиотските ми питания, идеи, търсения.
Искам да имам смелостта, както досега, да се изправям срещу страховете, несигурността, обидата, огорчението си, пречките и да продължавам да изкристализирам коя съм аз ,всъщност, и какво правя на този свят. Да се изправя срещу някои свои черти като агресия, несигурност, надменност и да разбера откъде произлизат, реакция на какво са и… да продължа напред. Мога да реша да ги променя, когато не ми вършат работа.
Искам да имам силата, както досега, да отстоявам себе си, да заставам зад себе си и да се обичам и харесвам. През годините толкова съм се осъждала и нехаресвала (и вие, знам), че в един момент си спомням как паднах на колене и си обещах, че това ще го променя. Защото аз заслужавам! Както и всеки друг човек!
Искам да имам вярата, дори повече, отколкото досега, че всичко е такова, каквото е, за да може всичко в Живота да съществува съвместно, в единство.