Вече 2 седмици вкъщи съвсем ми промениха дневното разписание. Това, че спрях да се движа достатъчно, е едно на ръка. Обаче ми остава време за размисъл, време със себе си. Много време. Достигнах до прозрения, с които си отговорих на важни за мен въпроси. Знам, че е твърде общо в момента. Прочете надолу.
“Който няма две трети от деня си за себе си, е роб, какъвто и да е той: държавник, бизнесмен, длъжностно лице или учен. ” – Ницше
В този смисъл последните седмици съм свободен човек. Тази сутрин се събудих с идеята да напиша нещо, което да е полезно още днес на някой – на поне един човек. На някой, който се е подлъгал да си губи времето – просто защото ситуацията, в която живеем е твърде нова за всички ни и имаме нужда от механизми за справяне.
Имам предизвикателство към онази част във всеки от нас, която обича комфорта, лежането пред телевизора, мързелуването, нищоправенето. Не ме разбирайте погрешно – аз самата съм склонна да го правя (питайте съпруга ми). Въпросът е до степен.
Предизвикателството ми е: днес седнете насаме със себе си (това включва и без телефон с всичките прилежащи социални мрежи, които ни дебнат оттам). Дори за половин-един час. Настройте се с любопитство да изучавате най-интересния обект – СЕБЕ СИ. Направете така, че обстановката около вас да е изцяло в хармония с вътрешните ви потребности от красота, добро, радост и хармония. Може да си пуснете хубава музика – и осъзнайте каква музика избирате. Направете този избор осъзнато и с внимание към себе си и нуждите си. Направете го осъзнато.
След това оставете на душата си да избере други неща –
- може би да запалите свещ (подберете аромата, който искате),
- или имате желание да запишете неща, които ви вълнуват (избирате си нещо за писане, инструмент за писане… осъзнавате, че предпочитате да пишете с молив… или с цветни химикали… лилавото е в момента вашия цвят за писане… или червеното…)
- може да ви се прииска да отворите леко прозореца и да усещате студа, притваряте, оставяте само възможност да чувате птичките навън… или звуците на града… или пък усилвате парното, защото ви се иска топлина…
- може да си направите лавандулов чай (поздрав за моя любима приятелка Лили)… или кафенце… водичка с лимон… и мед…
- може просто да притворите очи…
“Никой не може да построи за теб моста, по който точно да пресечеш потока на живота си, освен самият ти.” – Ницше
Останете със себе си с нагласата да си спомните нещо важно, което сте забравили или сте подтиснали, да осъзнаете – да наместите и интегрирате част/и от себе си.
И в този момент може да ви се прииска да благодарите на себе си за това, че сте тук и сега или на някого другиго за подкрепата, която ви е оказал в живота… Благодарността е силно нещо…
Просто останете със себе си. Насаме.
Дори може да не търсите съзнателно отговори… Можете да позволите на себе си да се освободи от всичко – мисловни модели, емоции, напрежение, болки – което ви е тежало… И да се оставите да бъдете себе си. Никакви очаквания, осъждания, защити… Да бъдете себе си тук и сега.
“Да бъде напълно откровено със себе си е най-доброто усилие, което едно човешко същество може да направи.” – Фройд
Но, за да направи това човек е нужна смелост, нужно е да посмее да посрещне онези части от себе си, които не харесва, които е подтиснал, защото хората около него отхвърлят, части, които са го изплашили. Това е най-човешкият страх от онази част от познанието, която може да ни накара да се ненавиждаме, да се чувстваме незначителни, слаби, зли, безсмислени, неприлични. И, за да запазим идеалния образ за себе си, както казва Маслоу, ние сме склонни да потискаме и изграждаме защити срещу неприятни, опасни истини.
Бъдете осъзнати за онази част от вас, която е неподвластна на нищо външно. Защото вие знаете, че не сте мислите си – вие сте този, който мисли. Не сте и чувствата си, емоциите си – вие сте този, който ги преживява. Не сте и тялото си – то се променя.
Помислете си за момент, в който сте били сред природата и сте били безпричинно щастливи, или гледате детето си и сте от сърце радостни. Влезте във връзка с тази част от себе си – вечната, истинската, искрената. Непроменящата се. И може да я попитате за насоки или символи (които да може да разберете). Или само присъствайте в осъзнаването на вечната част от вас.
Интересно какво ли може да се случи в този половин-един час!
Ако искате, споделете.
автор: Зорница Стефанова за Вътрешен компас
снимка: от Jill Heyer за Unsplash