По време на пътуванията ми по света през последните 2 години понякога снимах деца (Знаете, че обожавам да снимам) Не често. Дори по-рядко, отколкото ми се искаше. Имаше вътрешен етичен въпрос – мога ли? Защото ако попитам родителите, моментът минава. А моментът… той е всичко. По принцип, когато съм питала – са ми разрешавали. Но вече не е онзи миг, който съм видяла и който съм искала да запазя.

И все пак – навсякъде по света, където и да отида, понякога има едно детенце, което не мога да не снимам. Защото сякаш цялата красота на митосъзданието е събрана в него. Нещо чисто. Истинско. Незащитено и силно едновременно.

Професионслно разговарям с много родители. И темата за отношенията между родители и деца много често е в основата на работата ни. Особено при работещите родители. И особено мениджъри-родители. Там често има усещане за разкъсаност – между децата и работата. Между присъствието и отговорностите. И да – в тези моменти децата почти винаги „печелят“ (но не винаги). И въпреки това… начинът, по който възпитаваме децата си, дори с най-добрите намерения, понякога не им служи. Не така, както ни се иска.

Много съм мислила кое е наистина важно. Какво има смисъл да прилагаме. Какво остава.

И стигнах до буквално две–три неща.

Първото е пълно уважение към децата още от бебета. Вярвам – може би в противовес на различни методики – че децата знаят. Телцата им знаят. От раждането си знаят от какво имат нужда. Второто е разбиране. Разбиране на техния свят. А това е изключително предизвикателно. В работата ми с хора виждам колко трудно се получава. Колко рядко. Много по-рядко, отколкото ни се иска.

Мислела съм си защо? Защото това е техният свят. А ние почти винаги го пречупваме през нашия. През собствените си страхове, опит, очаквания. Това е човешко. Нормално. Но така често не оставяме пространство за това кои са те всъщност…

Исках да добавя още нещо към този текст…но… изведнъж спрях да искам да пиша. Все едно мисълта ми спря. И си помислих, че може би това е знак. Че този текст не иска да бъде довършен от мен. А да бъде допълнен от вас – тези, които четете. Тези, които сте родители на малки или вече пораснали деца и сте се вълнували и продължавате да се вълнувате от това какво сте направили добре, какво бихте могли да направите по друг начин, какво е било важно за взаимоотношенията ви с децата.