Всеки от нас знае какво представлява ученето. Все някога ни се е налагало да четем упътване за употреба на сложен уред, машина или устройство, за да можем максимално ясно, бързо и безопасно да се справим с използването му.

А минавало ли е през ума идеята, че човешкото същество по природа е също един такъв инструмент. Някой да ми посочи книгата с упътване за употреба, моля. 😊

И днес пиша, за да започнем отнякъде с инструктажа.

Ще ползвам за пример един обикновен чук. Как знаем какво е чук? Родени ли сме с понятие за чук и неговото предназначение? Кое ни кара да потърсим чук, когато се налага да забием пирон или да свършим нещо, за което това би бил най-подходящият инструмент? Ако нямаме ясна информация как и за какво да го използваме, може би бихме си причинили много болка. Ако си представим, че никога не сме виждали чук, как бихме го разпознали сред други предмети и инструменти? Ако не свързвахме думата с конкретна идея за самия предмет как да знаем що е то чук?

И сега нека погледнем на тялото по подобен начин. Писах в предишен текст (Невиността да не знаем), че ние се раждаме неопетнени, лишени от усещане за граници, принадлежност, идентичност и напълно празни относно знанията за живота. И ако помислим над това, действително е така. Нашата поява тук не е плод на сложна схема от теории и логически доказуем избор, който някой е седнал, измислил и приложил. Еволюцията, развитието на живота не са научни трудове на някой високо интелигентен и надарен човек. Всичко това просто се случва от само себе си някак. Животът просто ни живее, спонтанно, без усилие.

Дори нека опитаме с един експеримент, за да не е всичко само теория, а наистина да имаме усещането от самото преживяване.

Нека опитаме да спрем дишането да се случва. Веднага се вижда, че за да спрем дишането изисква повече усилие от самото дишане, което възниква и се саморегулира. Тази асоциация много ясно илюстрира как не се налага да влагаме много мисъл в живеенето. А по-скоро да наблюдаваме и осъзнато да следваме импулсите, които внезапно се раждат.

Всичко, което в момента определяме като себе си е дошло отвън. Приели сме за истина името си, защото родителите ни са решили да отговаряме на конкретно такова. Научили сме от средата, в която сме се формирали като съзнателни индивиди, че определени социални роли се отнасят до нас и ние не сме и помислили да подложим подобни твърдения под съмнение. Всяко преживяване, през което минаваме с течение на времето и опитността, която натрупваме, оставя отпечатък у нас и формира образ за нас. И то по такъв начин, че наученото от преживяното изключва всички други възможностти, заключва ума във вече познатата картина от определения и понятия. И това е така, защото ни създава усещане за сигурност, за безопасна среда, в която да продължим да функционираме.

Повлияни от средата, в която се намираме, ние приемаме вярвания, придобиваме навици на поведение, държание, възприятия за света. От това се определя дори какъв език говорим, към коя етническа група се числим, религията ни. И това са едва началните особености, които можем да изброим от безкраен списък с определения за себе си. Това са логически поставените етикети, с които ума успешно може да създаде определение за „нас“.

Но ще поставя днес един въпрос, който просто да прати ума на изследователска мисия без да очакваме конкретно откритие. Нека се попитаме “Kой съм аз без всички етикети, които съм си залепил през съзнателния си житейски път досега?” и да оставим на въпроса да претърси всяко кътче в нас, до което разумът може да достигне. Да оставаме отворени. Нека не се опитваме да измислим отговора, да не го обличаме в думи. Нека се оставим да го преживеем осезаемо, а не мисловно. Нека останем отворени за преживяването, което търсенето на отговор сътворява.

Да оставаме отворени.

Автор: Татяна Асенова

Снимка: Photo by Simon Forster за Unsplash

Ако тази статия ви е харесала, заповядайте, абонирайте се за нашия бюлетин, за да получавате допълнителни полезни материали и статии. Можете и да се свържете с нас оттук.

Запишете се, за да получавате нашия бюлетин:




Препоръка за Зорница
Германия
септември 1, 2020
Животът ми беше станал безцветен и скучен, не знаех какво трябва да правя!!! Много мислих какво да правя, накрая разбрах че нямам голям избор – или да потърся помощ от човек с опит.
Реших да опитам с нов метод – коуча. Нямах повече какво да губя и се свързах със Зорница. Почувствах се някак странно след първата ни среща, бях много позитивно зареден.
Ставаше все по-интересно и вълнуващо с всяка следваща среща, промених начина си на мислене. Тя винаги знаеше как и в какво ще ми е полезна във всяка наша среща.
И това, което започна да се случва надмина и най-смелите ми очаквания…

Зорница е прекрасен човек и приятел на първо място, ментор и коуч на който може да се доверите.
Благодаря ти с цялото си сърце и дано всеки е усетил твоята позитивна енергия която даваш.