Днес прочетох поредната статия за това кои 6 неща не харесва никой мъж. Преди това много статии за това какво харесват мъжете в една жена, как да се харесаме на мъжете, как да оженим един богат, умен, здрав и красив мъж за себе си и пр, и пр, и пр.
Може да съм се фокусирала върху това, възможно е, но много по-рядко виждам статии за това как един мъж да се хареса на една жена. Е, как да свалите жена, как да имате секс за една нощ, как да получите оргазъм – това са по-популярни неща:)
Аз не знам как общо един мъж може да се хареса на една жена, защото ми е много обобщено. Релативно неопределено и разфокусирано.
Обаче знам какви теми ни вълнуват жените и бих искла да споделя грозната истина от обобщения опит на мои приятелки, колежки (книжовно думата колега се ползва и за женски род, доколкото знам), клиентки и от моя. И, ако има мъже, които четейки, да разпознаят какво би им помогнало да разкрият себе си пред жената, която харесват – ще се радвам.
Надявам се това да го четат и красиви, умни, успели, прекрасни жени, които някак си си мислят, че все нещо не им достига, за да заслужат повишение в работата, партньор, с който да са щастливи, деца, които допълнително да ги радват в живота им, да намерят смисъла, за какво го живеят този живот.
Та, грозната истина за жените. Ние, независимо какво излъчваме, често:
- не се харесваме физически – косата ни не е достатъчно руса, дупето ни не е достатъчно стегнато, гърдите ни са малки, затова пък отпуснати. Може да спорим колкото си искаме, но е достатъчно да изгледаме едно предаване на някой от вървежните „формати“ по телевизията, за да видим, че иам жени (в пъти по-рядко мъже) до такава степен са се променили от пластични и всякакви „естетически“ намеси по лицето и тялото, че и майка им трудно ги познава. Веднъж бях свидетел на такъв шоков момент за една жена на средна възраст, която като видя дъщеря си и седна.
- Сещам се за един виц: Жена на смъртния си одър вижда дядо Боже. Той и казва, че ще живее още 40 години. Жената е изключително щастлива. Вижда пътя си напред в цветя и рози и решава, че, така или иначе е в болницата, ще си направи естетически корекции, за да изживее още по-щастливо следващите 40 години от живота си. 2 седмици, липосукция, силиконови гърди, бразилско дупе, лифтинг на лицето и по-малки естетически намеси по-късно, жената излиза усмихната от болницата. В този момент я блъска камион и тя тутакси отива в рая. Там с разочарование и гняв, пита дядо Боже: Защо ме излъга? И той отговаря: Извинявай, дъще, не те познах.
- смятаме се за недостойни – за човек, който да ни обича, да си доставим удоволствие, да си починем, да се почувстваме глезени и обгрижени, за по-висока заплата, д аръководим екип, да седнем на масат аза преговори с мъжете.
- считаме, че се сме успяли не заради това, което сме, характерът, който имаме, а поради добър късмет, подкрепата на някой друг, това, че сме изместили някой друг по-достоен.
- обвиняваме се, че сме лоши майки, когато сме успешни в професията си. Обвиняваме се, че сме лоши професионалистки, когато сме прекрасни майки. Обвиняваме се, че нямаме деца. Че имаме деца. Че отсъстваме от работа заради децата си. Че не им обръщаме достатъчно внимание. Че не можем да заченем. Че зачеваме в неподходящия момент. Че имаме аборти. Че не сме направили аборт навреме.
- виним се, че сме лоши съпруги/интимни партньори. Че сме уморени, когато на нашите мъже им се иска секс. Че искаме секс, когато нашите мъже са уморени. Че не сме сготвили.
- Отново се сещам за един виц: Жена вижда съпругът и да се прибира от работа. Като не успява да разбере в какво настроение е той, жената ляга гола в мусаката.
- свикваме да прикриваме чувствата си от страх да не бъдем отхвърлени
- започваме да преувеличаваме емоциите си (плачем, сърдим се, крещим, тръшкаме врати), за да привлечем внимание
- рядко просто казваме какво искаме, често дори не си задаваме въпроса какво искаме
- страх ни е да си признаем, че копнеем за обич
Това е грозната истина. Краткият вариант, да е бърз за четене в нашето забързано време.
Мъже, това е грозната истина, така сме ние – пълни с несъвършенства. Често слаби, несигурни, емоционални, лутащи се, съмняващи се….
Отворете си очите и забележете и своите несъвършенства.
Показвайте ни колко сте силни, смели и достойни не чрез (толкова често) незачитане, пренебрежение, незабелязване, показност, перчене, насилие, физически и психологически тормоз. А като бъдете искрени и честни. Показвайте своите слабости, плачете понякога, приемайте ни с всичките гореописани и още много несъвършенства, дори когато сме яхнали метлите, покажете силата си, усмихнете ни се и ни прегърнете, посмейте се с нас – така само ви обичаме още повече.
Какво мислите вие?