butterfly

За да съм честна, доста често ми се случва да съм недоволна от себе си.

Не онзи вид привидно недоволство, при което хем съм недоволна, че не съм направила всичко, ама, от друга страна, съм се справила добре, даже отлично. Не, не това недоволство.

А от типа: Уф, и днес ли не написа тази статия! Ооо, стига си си намирала извинения – обади се на тези хора! Добре, де, защо не правиш повече срещи!

До преди години се заблуждавах, че това е много здравословен начин, защото така се развивам. И себе си, и бизнесите, в които участвам, и близките ми. Голяма заблуда!

Напоследък съм осъзнала, че това отношение не ми носи успех и щастие. А стрес, неудовлетвореност, болка.

Значи, сега да си призная – ето, имам напредък! Осъзнала съм какво ми носи повече позитиви. Чудесно! Въпросът е, доколко често осъзнавам кога влизам в осъждане на себе си и какво после.

Преди малко слушах презентация на Джим Рон (доста интересни неща има за личностно развитие. Аз съм събрала някои от любимите ми и съм ги сложила в този списък – плейлист на Вътрешен компас- в Ютуб). И осъзнах нещо!

В търсенето на себе си, в стремежа ми към личностно израстване и професионално израстване, важно е да се сравнявам. Но не с други хора. А със себе си! Токава, каквато съм била преди 5 години, преди 3 години, преди 1 седмица. И да преценя дали посоката е тази, която искам! Как съм мислела, как съм се чувствала, как съм действала, какъв човек съм била.

Това звучи ли ви разумно? Какво мислите? Вие какво правите в търсене на себе си?

Защото, както съвременната наука вече доказва последните 10на години, човешкият мозък – вашият мозък, моят мозък – непрекъснато се развива. Ежедневно се произвеждат нервни клетки. Ежедневно, ежесекундно се учим, пренареждаме информацията, пузелите в главите си. И е важно накъде вървим. За да можем да се чувстваме добре като разберем, че сме стигнали.

Та, да се върнем на недоволството. В търсенето на себе си да сме осъзнати, че е важно не точно какво от целите ни, тип кола, къща, статус в обществото, власт, семейство, сме постигнали, я в какъв човек сме се превърнали в процеса на постигането на целите.

Да съм добър коуч, обучител, ментор и фасилитатор само е била Северната звезда или вътрешен компас, по който съм се водила, за да се превърна и да проявявам себе си като подктрепящия, обичен, приемащ, силен, смел, отговорен, дисциплиниран, фокусиран, нежен човек, който съм.

И това заслужава да го отбележа и да благодаря на себе си за всичко, за цялата цена, която съм платила. Защото всяко нещо си има цена, нали? Безброй часове рано ставане и късно лягане, за да прочета поредната книга, да участвам в поредния семинар, да направя поредния тест. Срещане в огледалото на многобройни свои ограничения, страхове, грозни прояви. Невероятният фокус върху личностното израстване, следването с изключителна дисциплина на вътрешния растеж и отказването от удобното, безметежно пребиваване в зоната на комфорт, на добре познатото, на утъпкания път.

Вие каква цена плащате за своето развитие?

В търсене на себе си, да обобщим, не всичко е цветя и рози, мед и масло. Има много предизвикателства. КАто какавидата на пеперуда – изглежда, че се мъчи неимоверно много, докато излиза от пашкула. Но, ако „и помогнем“ като разтворим пашкула, тя умира. Понеже в борбата и да излезе закалява крилцата си и ги смазва.

Хайде! Още един ден на закаляване на крилцата 🙂 Да му се насладим! И да празнуваме това, в което сме се превърнали като хора!