Имаме като човешки същества способността да се самонаблюдаваме и да ставаме свидетели на собствените си мисли. А мислите са само част от всичко онова, което се случва вътре в нас.
Вътрешният ни свят се състои от мисли, усещания, емоции. Всички тези явления са присъщи ни естествено присъщи. Представям си, че щом четете този текст, сте наясно с този факт.
Но колко от нас наистина остават вътре и познават вътрешния си дом така, както са ни познати физическите ни домове? Колко от нас познават истинската си същност?
И колко от нас чуват и разпознават този глас, които идва от същността ни – от нашата интуиция?
Интересно лично наблюдение за мен е, че умът не приема интуицията за чиста монета от първия път. Или поне не и преди сам по себе си да бъде инструктиран за това приемане по подходящия за него начин. Иначе казано, ако съзнателните ни мисли никога не са били въвлечени в размишление над тези теми – за същността и интуицията ни, липсва рационалното разбиране и интелектуално обяснение за нещата, които леко и меко ни водят в живота.
Интуицията е дар, тя е божествената искрица у всяко човешко същество. И за да живеем живот, които е изпълнен с мир на съзнанието, е нужно да запознаем ума със своята интуиция. Да ги сприятелим.
Това е, което усещам, би довело до еволюция на човешкия живот и до благополучието на света такъв, какъвто го познаваме в момента. И ако усещате истинността в написаното, то знайте – силата е в ръцете и сърцето на всеки един от нас.
Смятате ли, че има такова нещо като интуиция? Разчитате ли на интуицията си? В какви случаи бихте искали да сте и се доверили? Пишете ни. Коментирайте. Ако ви е харесала статията за интуицията, споделете я.
Автор: Татяна Асенова
Снимка: Aarón Blanco Tejedor за Unsplash