Малката ми дъщеря е в 5ти клас. От няколко дни има телефон. И от няколко дни се чудя как е възможно да стои толкова много време на телефона!
Преди малко осъзнах, че детето прави нещо, което големите не се сещаме често. Създава си радостни емоции докато учи.
Те е много умно, изпълнително, старателно и амбициозно дете. Разпределя си много добре времето. Пише си домашните, чете си, занимава си се без да се налага да се намесваме с татко и. Още откакто с кака и са почнали училище им говоря за това как да бъдат самостоятелни и те да си отговарят за последствията от учене и неучене. И също оттогава знаят, че дори преди да имат по-слаба оценка на контролно, още дори преди учителят да е разбрал, още дори преди те самите да са сигурни, че не разбират нещо, още щом се усъмнят да идват да питат – аз съм винаги готова да помагам.
Може би тази постановка ги овластява да се грижат за живота си и да го правят „по поръчка“, както обичаме да си казваме – каквото си поръча човек, това получава в живота. Тази увереност, от моя гледна точка, е много важна за изграждане на силен характер и самоувереност. Освен това свикват те самите да си помагат една на друга.
Та, има си вече телефон. И преди малко осъзнах, че тя си е намерила начин да си пише домашните и да си учи с удоволствие – с приятелче по телефона.
Като ми каза какво прави първо малко се изненадах – не беше от обичайните постановки. Не казах „не“ първосигнално. Просто защото не ми харесва. Помислих. Усетих колко е щастлива и как с радост се занимават. Поговорих с нея – да е сигурна, че си учат заедно не защото тя е с нагласата, че не може да се справи сама, а защото така и е по-приятно. Те беше толкова убедителна – ама, мами, нали знаеш колко съм добра по всички предмети! Просто така ми харесва повече!
Какво повече да и кажа. Седнах да пиша. За това как времето е нещо измислено, абстрактно, поне за мен, неразбираемо. То не е някакво тиктакане на секунди в минути, дни и години. Времето е поредица от „сега“, изпълнена с чувства, емоции, учене, развитие. И за някои хора си е просто тиктакане от началото до края на поредния скучен, безинтересен и безсмислен работен ден. Може би в този момент точно сърцето ви подсказва, че е дошло времето за промяна при вас. (Ако имате нужда от коучинг, можете да ни се обадите).
Ние сме тези, които придаваме смисъл на времето, на живота си.
Забелязали ли сте, че колкото по-щастлви сме, толкова по-малко му обръщаме внимание. Защото имаме смисъл.