Искам да споделя за мое невероятно преживяване и осъзнаване.
Чували ли сте за Боуен терапия?
Аз бях, даже преди 3-4 години. От моя приятелка Дими, която се занимава с Боуен терапия. И ми се е искало да отида (аз съм човек, който като чуе нещо интересно и пробва). И нещо досега все не бях стигнала.
Миналата седмица мой клиент и приятел (Цветко) ми предложи да опитам как ще ми подейства процедурата и аз се съгласих веднага.
И сега не знам как да опиша какво точно се случва по време на Боуен процедура. Идеята, както аз я разбирам, е да се активира тялото да се самолекува. Аз, всъщност, искам да споделя как се чувствах. Когато Цветко правеше едно движение (съвсем лек натиск върху, например, коляното и някакво леко вътрешно „наместване“), то траеше 5-6 секунди. След което изчакваше няколко минути. И през тези няколко минути тялото ми реагираше. На какво и аз не разбирах и все още не разбирам. Важното е, че, както си лежах на масажната кушетка, усещах затопляне на определени части от тялото, изтръпвания, опъвания, болка, която се мести от врата към кръста, от главата към коленете, ходилата, пръстите на ръцете. Усетих толкова ясно връзката си с тялото и връзките между различните части на тялото ми! УСЕТИХ СЕ ЖИВА!
В тази, толкова особена за мен ситуация – лежа си на една масажна кушетка, Цветко прави нещо за няколко секунди, след това тялото ми започва да ми говори – аз започнах също да му говоря (на тялото ми). Някак си да му отговарям. Да го питам. Луда работа! Някак си до мен стигаше информацията, че дадена болка ми е от нещо, коеот съм преживяла, или от нещо, което съм направила. И даже какво да предприема, за да се чувствам аз в тялото си по-добре. Имах желанието да го уверя, че ще се грижа още по-добре за него, ще се храня здравословно, ще се движа повече, ще си почивам повече, ще му доставям още повече удоволствия. Интересното е и че това общуване с тялото беше като общуването ми с други хора – някак си непредсказуемо, неочаквано, емоционално. Как можех да предполагам, че за 1 минута ще почувствам силна, натрапчива болка в дясната част на врата ми отзад, след което изтръпване на малкото пръстче на левия крак, което ще мине като потрепване на десния прасец!!! Толкова яко усещане за тяло!
С каква цел пиша това? С какво останах след тази процедура (освен желанието за следваща)? След „разговора“ ми с тялото по някакъв странен и необясним начин започнах да се държа по-осъзнато с него. Доколкото имах болки (аз като цяло съм доста здрав човек) – усещам в дните от тогава някакво преобразуване от болка към внимание към тялото ми и болките някак си намаляват (имала съм само 1 процедура засега). Отидох си с едно преживяване на живост, което не го бях преживявала преди, въпреки че покрай йогата от години обръщам внимание на процесите в тялото си. И като че и досега най-вълнуващото за мен – преживях нещо ново и толкова различно!
Та, как се учим хората? Май-май главно от преживяванията си. Правене, тичане, мирисане, пипане….. Защо ли в училищата не се сещат за тази елементарна истина и програмата и методите битуват непроменени от времето на моето детство, а сигурно и от времето на баба ми? Да оставим себе си и децата си да пробват и грешат. Само така могат да станат следващият Айнщайн, Тесла, Джобс, Гагарин.
И, приятели, да излизаме по-често от зоната на познатото, лесното, удобното, предсказуемото, това, което не ни развива ума (един и същ маршрут за работа и обратно, едни и същи програми по телевизията, едни и същи реклами, едни и също пози в секса, едни и същи разговори с приятели…) Да се пускаме по екстремните пързалки на живота (това е сигурно, защото ще ходя на някакъв як аква парк в Турция)! Да рискуваме да се запознаваме с нови хора, нови клиенти. Да произвеждаме нови продукти и услуги! Да използваме ситуациите в живота си за своето развитие и израстване. Всеки ден да бъдем по-смели и повече себе си!