Благодаря.
Че сме заедно, докато четете тази статия. Благодаря си, че дадох от времето и силата си, за да напиша това. Благодаря на приятелите, които и този път ще прочетат и ще коментират идеите тук, за да мога да усещам обичта и по този начин.
Обикновено искаме – искам да се разбирам още по-добре с хората, искам повече пари, искам хубава работа, искам повече клиенти, искам да ме уважават повече, искам любов, искам секс, искам дете, не искам стрес, не искам толкова да работя, искам свобода… Имаме едни дълги списъци в главите си какво искаме. И това е добре. Знаем накъде вървим.
От друга страна – оценяваме ли какво вече имаме? Даваме ли си сметка, че много от нещата, които искаме вече ги имаме, но не ги забелязваме дори. Спираме ли поне понякога да погледнем в очите на любимия или децата си, да наблюдаваме един красив изгрев, да чуем шума на вятъра и да благодарим, че сме живи.
А дали сме истински живи? Дали знаем в какво сме надарени, какви са талантите ни, с какво можем да допринесем в тази свят? Дори и да знаем – правим ли го? Даваме ли най-доброто от себе си във връзките си, в работата си, за здравето си, за мястото, където живеем? Представете си, ако знаехте какво обичате – да сте, да имате и да правите – и си давахте много от него всеки ден. Обичате да обичате – давате на себе си и другите цялата обич от сърце? Обичате да пътувате – всеки ден пътувате? Обичате да се забавлявате с хората около вас – и го правите всеки ден, вкъщи, на работа, по улицата? Какъв би бил животът ви?
Откъде ли идва думата Благодаря?
Дали „творя благо“ или „съм признателен“… или нещо друго?
Само си помислете какво би било да се събуждате всеки ден и да започвате деня си с благодарност? Аз това го правя от години. И заспивам с благодарност. Някои казват, че самата дума задейства положителн аенергия, която е благодатна за нас.
Аз лично използвам Благодаря като магнит за мисли за всичко хубаво, което е в мен и около мен. Вече само като си помисля „Благодаря“ и съзнанието ми предоставя картини и емоции на красота, сладост, радост, щастие, опиянение, обич. Минават пред очите ми тръпчинките на децата, снежната приказка в двора, огромната луна през нощта, очите на мъжа ми, лицата на колеги, приятели, мама и тате. Успявам да се свържа с душата и сърцето си и се чувствам цяла, обичана и закриляна. И това всичко мигновено.
Вие благодарите ли? За какво най-често казвате благодаря?
Благодаря ви за коментарите и че бяхме заедно!
Можете да се свържете по всички тези начини оттук.
Ако искате да получавате практични и интересни материали, можете да се запишете в нашия бюлетин чрез формичката, която следва. До скоро!!!
Снимка от Giulia Bertelli за Unsplash