за Силви
Нещо се разчуствах днес и реших да благодаря на мои близки хора. Да не е като на Коледа и после цяла година нормалния живот, всекидневие и еднообразие.
Харесвам разнообразието. Харесвам да забелязвам усмивки, изгреви и залези, суета, безпомощност, сила, ентусиазъм, тъга, нищета, радост, оптимизъм… Харесвам да забелязвам. Това значи, че съм жива. Точно тук и сега.
И днес ме осени идеята да благодаря на хора, които са оставили отпечатък в живота ми.
С нея се срещнах съвсем случайно преди 6-7 години. Моя позната ми я препоръча, за да ми изготви сайт. Прозаично, нали? И от сайт на сайт, за сайт, продуктивност, коучинг, разговори и обмяна на идеи, тази млада жена остана в живота ми.
Благодаря за чистотата и борбеността! За смирението и търпението. За вярата и една тиха усмивка, която трепти и, понякога, не е съвсем сигурна дали да се усмихне или да угасне… Благодаря за споделеността, за откритостта, за вдъхновението. За начина, по който един скромен и красив човек израства – надмогва себе си, ограниченията си и израства в прекрасен Човек – толкова красив, че е неподвластен на думите.
За снимката благодаря на Jovica Ilievski за Unsplash