Учене: Първо учим как да учим. После учим.

Замисляли ли сте се как се случва процесът на учене при хората? При вас как се случва?

Първата фаза на нашето учене е да се научим да учим. Т.е. да си създадем процеса, по който да възприемаме, анализираме, обобщаваме, съхраняваме, извикваме от съзнанието си, предаваме, преразказваме, препредаваме информацията. Често в този процес основна роля играят родителите ни. Помислете си на колко неща са ни научили (и разучили) нашите родители. С някои от тях сме щастливи, за други си мислим – защо точно на мен ми се паднаха тези родители?:)

В този процес на учене друга основна роля се пада на учителите. За тези от нас, които си казват – не ме бива по математика, например (или не става от мен музикант, или не ме бива в езиците…) – дали щяхте така да си казвате, ако имахте учител, който да ви грабне вниманието, да ви възпламени въображението, да запали искрата на светлината и развитието, да чуе гения във вас?

Представям на вниманието ви един брилянтен начин за въвеждане на творчеството в ученето и развитието на децата ни и на нас самите. Представям ви вдъховяващият Бенджамин Зандер, когото гледах преди години в ted.com