Зори Стефанова

Значи, да ви кажа още сега, аз нямам нищо против разголване и с това да приключим с дилемата.

И имам предвид разголването в смисъл на физическо, емоционално, душевно, мислено. Всякакво. Не, че съм някаква маниачка. Просто харесвам честността, чистите тонове, искреността и хората. Такива, каквито са.

Тук да не прозвучи като че ли съм един Бог слязъл на земята, всеобичащ и всеопрощаващ… О, не. Може би това ми е целтаJ Та, обичам си хората и си се нервирам на някои техни постъпки, поведения и действия. Ооо, понякога толкова им се нервирам! Пък после започвам да се виня – видите ли, аз като съм толкова добра и обичам хората, защо се държа така!

Е, в това е двойствеността.

Хем ги обичам, хем понякога не ги харесвам! Какво правят, на какво се правят. Защо си мислят, че им е нужен Фотошоп, за да ги харесвам и приемам, да се доказват, че стават, че са добри? Ами, защото така сме устроени хората. Като казах Фотошоп и се сетих.

Тези дни учителят ми по фотография Жоро Неделчев ми направи фото сесия. Снимките станаха уникални. Толкова се харесах, хора! Без Фотошоп и прочие. Харесвах себе си, такава, каквато съм. И си говорихме с Жоро след снимките, че основното е човек да успее да се разголи пред камерата, да остави комплексите си и мислите, които го ограничават, и просто да бъде себе си, такъв, какъвто е. И тогава красотата, защото всеки човек е красив, излиза на преден план и нищо друго няма значение.

Преди години, до 2011, бях прекарала около 40 години в илюзията, че не мога да се доверя на хората, да се разголя, един вид, защото ще ме наранят или ще ми се присмеят, или ще се възползват от мен. Живеех си в един свят разделен на мен (и мои най-близки няколко човека) и останалите. Които, освен че не им пука за мен, не ме разбират, не се интересуват от мен, „сама птичка пролет не прави“, тъй или иначе ще съм сама (до края на живота ми) и прочие – тези познати ли са ви?

Тогава, преди 6 години, започнаха една серия от осъзнавания (инсайти) – че аз съм свързана с другите, че е безопасно (обикновено) да се доверявам на хората и да ги допускам до себе си, съвсем ОК е да съм слаба, уязвима, да не мога нещо да изконтролирам (особено когато не е под мой контрол, например друг човек), да се разплача, да замръзна без да знам какво да направя, да се виня и да си прощавам.

За мен началото беше на курса по йога и семинарите Инсайт. При вас може да са други семинари, книги, коучинг, консултации, обучения. Кой знае!

Експериментирайте.

Представете си какво ставаше тогава в главата ми. Все пак преди това се бях изцяло идентифицирала с ума си и главата си. Човек на бизнеса, предприемач, математик, икономист… Нали се сещате какво настъпи в главата? Пълно и тотално объркване! И с всеки изминал ден нови осъзнавания. Не съм била само разум и ум. Имало и сърце. А душата като се намеси – съвсем загубих ориентация. И няма с кого да споделя. Поне така си мислех.

Ама, пусто, нали съм си жена, въпреки че тогава влязла и в ролята на мъж, на мъжко момиче, не можах дълго време съвсем без да споделям. И забелязах, че споделям с хора, с които дотогава малко съм се познавала, не съм си била близка… И реших да експериментирам – да се доверявам и да споделям на по-широк кръг хора. С учудване отбелязах, че вместо да бъда съдена, заклеймявана, обиждана, аз намерих нови и нови хора, с които да се чувствам приета, радостна, весела. Заобиколих се с подобни хора. (Това може да го направи всеки, ако поиска).

Дали ми беше лесно? НЕ! Но това, което беше преди вече не ме устройваше. Заплатих си „цената“ за щастието и радостта – една всепоглъщата промяна, ново начало, неизвестност, съмнения. И кога бавно, кога по-бързо се придвижвах в посоката, която исках със сърцето си.

И доверието, и искреността, и разголването са като мускули, да кажем – колкото повече ги ползваме, толкова повече са ни на разположение. И в секса е така. Даже особено така. Как бихте могли вие да получите и дадете на партньора си удоволствие, ако не сте искрени, честни, не се доверите и си споделите от какво имате нужда, какво харесвате и не харесвате, какви фантазии имате?!

Да, аз съм за едно истинско, изкусително разголване. За честността и красивото в живота. Вие искате ли да споделите свое преживяване на разголване? Можете да ни разкажете тук.

Ако статията ви е харесала, моля дайте едно пръстче нагоре, споделете я, коментирайте – така ще можем да сме още по-полезни.

Ако искате да получавате интересни, полезни и забавни материали, можете да се абонирате чрез формичката, която следва.

Запишете се, за да получавате нашия бюлетин: