очите на дете child eyes

Поглеждали ли сте в очите на дете?

На вашето или на друго. Очите на децата си приличат. Обикновено са пълни с лъчи, надежда, обич и доверие. Понякога, редом с тези лъчи, се усеща тъга, дълбока и неописуема тъга.

Аз обичам децата. За мен те са обещанието за живот.  Те са учители. Те са безкрайна обич.

Като родители често се лъжем, че знаем по-добре от тях какво е добро за тях.

Че, понеже са нашите деца, ние сме отговорни за техния живот и е нужно те да правят това, което ние им кажем. Изпадали ли сте в този капан? Детето иска нещо, например, да стане художник. И ви гледа с тези очи… А вие “знаете”, че „художник къща не храни“. Както и музикант. И единствено от любов към тях, вие настоявате детето да стана банкер. Или адвокат. Или държавен служител. Защото сте преживели много и сте „разбрали“, че това ще е добре за него. И то ви носи рисунки, прекрасни рисунки, пълни с мечти и светлина, и приказни светове, и еднорози. И вие ги оставяте настрани и го гледате в очите. Казвате му, че той ще стана банкер. И дори не забелязвате как угасва светлинката в очите.

Запишете се, за да получавате нашия бюлетин:




    Има и такива родители, които се водят от светлината в очите на детето.

    Те са склонни да се доверяват на детето, че то има усещане в сърцето си какво е добро за него, какво иска да прави, как иска да се осъществява в живота. Те му дават подкрепа. Колкото и понякога да им е трудно да повярват, че именно по този начин го подкрепят. Колкото и да се лутат в мислите си – добре ли постъпвам, добър родител ли съм, Това ли е начина да се погрижа за детето си?

    След това поглеждат в очите на детето и разбират, че това е достатъчно. Това е единственото, от което детето има нужда – обич, вяра и доверие.

    И детето връща. Без да се замисля, без да брои, без да изисква и настоява. Детето връща обич и доверие безкрай и безусловно.

    На вас лесно ли е вие да сте така неутрални? На мен понякога не ми е. Понякога се виня, че не съм постъпила като добра майка, тоест, не съм наложила нещо, което смятам за правилно. Поне през годините се научих, че детето още от бебенце има свой път в живота. И през годините винаги съм се стремяла да му помагам да следва своя път. Понякога не съм го разбирала, понякога не съм знаела как да реагирам и какво да направя, понякога съм реагирала неадекватно. И светлината в очите детето ми е подсказвала. Ако очите светят, значи съм на прав път.

    Вие от кои родители сте и какво смятате за това, което пиша тук? ДАли е добре само да се доверяваме или е нужно и да налагаме понякога мнението си?

    На страниците на нашата фондация “Вътрешен компас”, можете да намерите различни статии и видеоматериали, които са свързани с родителството и отношенията с нашите деца. Заповядайте посетете ни, прочетете повече, коментирайте, защото това е изключително важно, харесайте страницата ни.

    Автор: Зорница Стефанова

    Снимка: Зорница Стефанова

    Председател на УС на Фондация Вътрешен компас, Собственик и управител на Компас – преводачески услуги. Сериен предприемач. Професионален акредитиран Майстор коуч и Майстор ментор. Магистър по Икономика, магистър по Политология. С ентусиазъм, успешно и ефективно помага на успели хора, висши ръководители и собственици на бизнеси да бъдат още по-смели и да реализират най-искрените си мечти.