лидерството

Който познава другите, е мъдър.
Който познава себе си, е просветлен.
Който побеждава другите, е силен.
Който побеждава себе си, е могъщ.“
Лао Дзъ

Толкова често напоследък и отвсякъде се говори за лидерството. И слава богу.

Аз вярвам, че за човек е нормално и присъщо да е лидер – той е единствен, уникален със съчетанието на качества и умения, които притежава и да води означава да се проявява пълноценно като човек. Било в ролята си на родител, ръководител, управленец, приятел, домакиня, художник, ватман, поет….

За мен лидерството би могло да се разгледа като процес, в няколко етапа:

1. Не знам какво не знам

(още децата в детската градина) – може детето да се научи да проявява желание за лидерство, т.е. да се узнае първо какво е лидерство, защото това не е инстинктивно желание като да се нахраня или да правя секс и след това да го проявява в игрите. Вярвам, че родителите имаме отговорността, заедно с това да научим детето си да говори, да чете, да пише, да реди пъзели, да го научим да поема отговорност, да се учи от всяка ситуация в живота, да общува с другарчетата си, да води в игрите, да създава и твори, да се забавлява и да увлича другите деца.

2. Знам какво не знам

(не може да се „попадне” някак си случайно в ролята на лидер. Може просто в ролята на мениджър, което е доста различно). Част от необходимите, но недостатъчни условия, са да се информираме, да се учим, да се развиваме, да гледаме на света с широко отворени очи, да сме жадни за още и още, да откриваме смело и да вярваме в мечтите си. Тук е важно какво ще прави човек с тези качества – дали ще има силата, смелостта, дисциплината, настойчивостта да се изправя след всеки удар и да продължава, да върви по пътя си и да следва интуицията си.

3. Не знам какво знам.

Раста, много уча, осъзнавам какво ми липсва, ежедневно тренирам себе си и работя над това да разбирам какво ми трябва, какво не знам, как да се променя и това се натрупва, всеки ден прилагам натрупаното преди това.

4. Знам какво знам.

Давам на обществото, на другите това, което съм, което нося в себе си, за да съм от полза за тях. Служа им. За мен, когато човек е осъзнал какво може да допринесе, е една голяма отговорност. Преди да научиш китайски можеш да имаш извинение, че не си прочел/чул/разбрал: Не разбррах, не знам китайски. Като научиш китайски – вече нямаш това извинение. Отговорността да изживееш живота си пълноценно и пълно е изцяло твоя. За твоя живот. И моя – за моя живот. И аз мога да реша, ти можеш да решиш да живеем така, че да има смисъл от нашето съществуване, да оставим следа, да предадем светлината, да поведем хората с вяра и смелост да бъдат себе си, да се приемат, каквито са и да следват собствения си път.

Вярвам, че е възможно всеки, който иска, да промени живота си в посока, която иска, да живее по-плътно до ценностите си и истинските желания на сърцето си. Това е „заразно” и красиво. Вярвам, че всеки заслужава да опита.

Председател на УС на Фондация Вътрешен компас, Собственик и управител на Компас – преводачески услуги. Сериен предприемач. Професионален акредитиран Майстор коуч и Майстор ментор. Магистър по Икономика, магистър по Политология. Ментор към Фонд за рисков капитал Илевън, Стопански факултет на СУ Св. Кирил Охридски, Факултет по политология на Централно европейски университет, фирми. Това, което прави с ентусиазъм, успешно и ефективно е да помага на успели хора, висши ръководители и собственици на бизнеси да бъдат още по-смели и да реализират себе си.