лидерството

Който познава другите, е мъдър.
Който познава себе си, е просветлен.
Който побеждава другите, е силен.
Който побеждава себе си, е могъщ.“
Лао Дзъ

Толкова често напоследък и отвсякъде се говори за лидерството. И слава богу.

Аз вярвам, че за човек е нормално и присъщо да е лидер – той е единствен, уникален със съчетанието на качества и умения, които притежава и да води означава да се проявява пълноценно като човек. Било в ролята си на родител, ръководител, управленец, приятел, домакиня, художник, ватман, поет….

За мен лидерството би могло да се разгледа като процес, в няколко етапа:

1. Не знам какво не знам

(още децата в детската градина) – може детето да се научи да проявява желание за лидерство, т.е. да се узнае първо какво е лидерство, защото това не е инстинктивно желание като да се нахраня или да правя секс и след това да го проявява в игрите. Вярвам, че родителите имаме отговорността, заедно с това да научим детето си да говори, да чете, да пише, да реди пъзели, да го научим да поема отговорност, да се учи от всяка ситуация в живота, да общува с другарчетата си, да води в игрите, да създава и твори, да се забавлява и да увлича другите деца.

2. Знам какво не знам

(не може да се „попадне” някак си случайно в ролята на лидер. Може просто в ролята на мениджър, което е доста различно). Част от необходимите, но недостатъчни условия, са да се информираме, да се учим, да се развиваме, да гледаме на света с широко отворени очи, да сме жадни за още и още, да откриваме смело и да вярваме в мечтите си. Тук е важно какво ще прави човек с тези качества – дали ще има силата, смелостта, дисциплината, настойчивостта да се изправя след всеки удар и да продължава, да върви по пътя си и да следва интуицията си.

3. Не знам какво знам.

Раста, много уча, осъзнавам какво ми липсва, ежедневно тренирам себе си и работя над това да разбирам какво ми трябва, какво не знам, как да се променя и това се натрупва, всеки ден прилагам натрупаното преди това.

4. Знам какво знам.

Давам на обществото, на другите това, което съм, което нося в себе си, за да съм от полза за тях. Служа им. За мен, когато човек е осъзнал какво може да допринесе, е една голяма отговорност. Преди да научиш китайски можеш да имаш извинение, че не си прочел/чул/разбрал: Не разбррах, не знам китайски. Като научиш китайски – вече нямаш това извинение. Отговорността да изживееш живота си пълноценно и пълно е изцяло твоя. За твоя живот. И моя – за моя живот. И аз мога да реша, ти можеш да решиш да живеем така, че да има смисъл от нашето съществуване, да оставим следа, да предадем светлината, да поведем хората с вяра и смелост да бъдат себе си, да се приемат, каквито са и да следват собствения си път.

Вярвам, че е възможно всеки, който иска, да промени живота си в посока, която иска, да живее по-плътно до ценностите си и истинските желания на сърцето си. Това е „заразно” и красиво. Вярвам, че всеки заслужава да опита.