kriza na srednata vyzrast

Криза на средната възраст – на възраст съм, която предполага, че имам представа как се минава през това нещо!

Срещала съм различни определения и горе-долу около 36-40 година жените имаме определени индикации в живота си, които ни подсказват, че искаме промяна. Може би сме много успешни в кариерата си, известни сме, независими, а нещо в личния ни живот куца – или нямаме време за децата, или въобще още не сме си родили деца, или дори си нямаме интимен партньор, а понякога сме толкова изтощени от работа, че дори не ни се мисли какво искаме.

Да, но животът си тече. Всеки ден минава за 24 часа. И следващият – също. А някак си сме изгубили усета за щастие, забравили сме да се вглеждаме в красивото около нас, пропускаме радостта от нежността на близките си, от усмивките на децата, от докосването на партньора ни, докато вървим по улицата (ако въобще го правим, а не скачаме от колата в офиса и обратно) не виждаме светлината и не се радваме на прекрасното небе и на това, че правим следващото си вдишване.

Това, което правя в работата си като коуч (в индивидуални срещи и с групи хора от бизнеса), е да придържам фокуса им върху ценното за тях в живота.

За коучинг при мен идват прекрасни жени, които толкова са натегнали в себе си желанието да успеят, да се реализират, да спечелят престиж, власт, влияние, пари, за да си покажат по някакъв начин, че са достатъчно умни и заслужават, че са забравили радостта от пътя към постигането на тези цели.

Дори за себе си съм забелязала, че понякога – особено когато целта е много важна за мен – толкова се фокусирам върху резултата, че в един момент като го спотигна се обръщам срещу себе си и започвам да анализирам какво съм сбъркала, как съм могла да го направя по-бързо, по-ефективно… Боже мой! Та нали аз бях тази, която преминаваше цяла една година през това да роди идеята, да я измечтае, да намери решение и приложение, да събере екип, който да ми помага, да следи за изпълнението, да поправя курса, да анализира процеса, да прави фини настройки, да взема отговорни решения дали и как да се продължи нататък, да го синхронизира с другите приоритети, да взема от училище децата и да им дава обич, внимание, да решава задачи и да прави тестове по Човекът и природата и БЕЛ, да поддържа уюта и обичта в семейството, да се грижи за родителите си, да се грижи за тялото си, да се развива и да твори, да пише статии….

Криза на средната възраст?! Добре че има подобен момент в живота, в който да можем да сме достатъчно зрели и мъдри да се дръпнем една крачка назад и да осъзнаем ценноста си като цялостни личности. Не като професионалсти. Не като родители. Не като съпруги. Не като жени. А като цялостни същества, които сме надарени с физиката и психиката да бъдем всичко заедно. Аз вярвам и го доказвам с живота си, че не е нужно да се отказваме от семейство, за да бъдем изключителни в професията си, да ставаме пленници на болести в тялото си, за да започнем да си обръщаме внимание и да се грижим за себе си.

Запишете се, за да получавате нашия бюлетин:




Дошло е време, ако не сте го сторили досега да направите себе си важни в живота си. Знам, че се изкушавате да се отдавате безрезервно на децата си – и аз съм така. Казвам само, че когато направим себе си важни и значими, когато се ангажираме със собствените си решения и последствията от тях, ние показваме на децата си как да са важни и значими в собствените си очи. А това не е ли едно от най-важните неща? Децата ни да имат усещане за собствена стойност и достойнство, да вярват в себе си и в това, че са достатъчно ценни като хора. По този начин могат да се реализират по най-пълния начин в живота си.

Защо дори е необходимо да чакаме криза на средната възраст?

Момичета, да погледнем още днес навътре в себе си, да се вслушаме в сърцето си и да се доверим на себе си. Така можем да отворим една широка врата към неподозирано различни преживявания и радост в живота ни.

Да се запитаме:

Какво наистина искам?

Кое е ценно за мен?

От какво съм готова да се откажа, за да го постигна?

Каква е цената, която ще платя?

А какво ще стане, ако не го направя?

Каква е цената, която ще платя?

Какви ще са последствията – погледнете 10 години напред в живота си – ако не го направя или поне не се опитам?

Какви са ресурсите, които ще ми помогнат по пътя: лични качества, хора, с които да се свържа, време, пари, знания…?

И откъде мога да ги намеря тези ресурси – тук развихрете въображението си! Бъдете смели! Бъдете изобретателни!

Как мога да си преча – мои вярвания (напр. Не съм подготвена, имам още неща да науча, точно на мен ли ще се доверят, не заслучавам, ще имам деца, когато съм финансово независима), мои убеждения (напр. Това става само с връзки, парите не са духовен човек като мен, парите са мръсни), липса на творческо виждане и подход (напр. Свикнали сте да правите нещо по един начин и не сте мислили как да го направите различно, не сте имали смелостта да пробвате нещо друго)?

Какви възможности имам да нима отвъд ограниченията на това си мислене?

Какви могат да бъдат първите 1-2 конкретни, малки стъпки?

Кога искам да започна?

Как се чувствам сега като взех това решение?

Красотата на процеса е, че ние сме творци на живота си – това, което сме днес е, всъщност, плод на всичките ни решения до днес. Това, което ще е утре ще зависи и от днес. Да бъдем отговорни.

Ако има нещо, което ви е раздвижило сърцето и ви е помогнало да се размислите, споделете тази статия и я харесайте. Абонирайте се за Youtube канала на Вътрешен компас оттук. Качваме интересни видеа за личностно развитие.

Особено интересна е поредицата ДА ЖИВЕЕШ ЖИВОТА НА МЕЧТИТЕ СИ, която създаваме в момента и вече има 3 качени видеа: Силата на почитивното мислене, Преоткрий себе си и Къде сте в момента в живота си?

Запишете се, за да получавате нашия бюлетин: