достатъчно, приоритети, фокус

Имали ли сте моменти, в които сте натиснали до краен предел педала и чувствате, че още малко и ще прегорите без да можете да си кажете – достатъчно? Още малко и ще се строполите – толкова сте уморени? Кажете „да”, за да се успокоя, че не съм единствена…

В такива моменти дори близките ми ме въздържат – да не би да ми стане нещо. Напоследък все повече се владея и не му давам на това да излиза, обаче не винаги успявам.

Разсъждавала съм – какво става, защо не се щадя?

  1. Липса на приоритети

Не винаги се сещам навреме да преценя как това, с което се занимавам и на което отделям време, внимание, енергия, знания, е свързано с големите неща в живота ми. Сещате ли се: първо да сложа в чашата големите камъни, после по-малките, после пясъка и накрая да налея водата, а не да запълня чашата с пясък, с малки, незначителни, дребни, ежедневни и еснафски брудоречки и едва после да се сетя за големите неща.

  1. Губене на фокус и посока

Понякога не успявам навреме да реша кое е най-важно за мен в дадения момент. Започвам да пиша статия, звъни ми клиент, звъни ми някое от децата, колегата праща някой отчет, пускам да си догледам някой криминален сериал и освен това съм отворила три прозореца с регистрации покрай стипендията на Google…

  1. Любопитна съм

А какво ли пише в тази книга? Какво ще стане, ако приложа тази техника на този човек? А дали има други подобни начини за влияние? Какво още пише в Интернет за завладяващата презентация?

  1. Мисля си, несъзнателно, че не съм достатъчно добра

Беше ми много трудно да достигна до това прозрение… И много болезнено. От малка и доскоро, все съм си мислила, че ще ме обичат повече, ако съм по-успешна, по-добра майка, по-секси жена, по-богата… Тези нямат край… И, въпреки че животът ми дава обратна връзка, че аз съм достатъчна – понякога това чудовище излиза на повърхността (добре поне, че вече го разпознавам, дишали сме си в лицата).

  1. Просто искам да дам всичко от себе си – живея един живот в тази си форма

Как е при вас? Има ли нещо от тези – или при вас е нещо друго?

Каквото и да се случва, стигнала съм до някои основни и лесни неща, с които да си помогна в подобни моменти (както казах, макар и вече по-рядко, все още си имам предизвикателства в това отношение и не си казвам – достатъчно!). Прилагам ги заедно и поотделно, в зависимост какво видя за подходящо и както се чувствам в момента:

  1. Харесвам да се прибирам вкъщи, да си легна, да се отпусна, да помоля несъзнатото си и подсъзнанието си да ми дадат почивка и отмора
  2. Моля моите любими хора за масаж, четене на приказка, лека музика, чаша горещо какао или нещо друго, което усещам, че в момента ми се иска
  3. Глезя се
  4. Отпускам се като мокро парцалче на пода и усещам отпускането в цялото си тяло, с всяко дишане се отпускам все повече и повече
  5. Лягам на земята и гледам небето, дърветата, слушам звуците в съседство и още по-далеч
  6. Благодаря на всички и всичко, които са ми помогнали в този така красив живот
  7. Прощавам си, ако съм била агресивна, груба, лоша с някой
  8. Паля си свещи и ароматни билки или пия чай
  9. Вземам си гореща вана…..
  10. Спя
  11. И пр, и пр, и пр

Важна е грижата за себе си. Само така мога да се презаредя и след известно време да съм пълна отново с енергия, усмихната и щастлива. Аз обичам да съм щастлива.

Добре, де, следващият път кажете „достатъчно” една идея по-рано!