достатъчно, приоритети, фокус

Имали ли сте моменти, в които сте натиснали до краен предел педала и чувствате, че още малко и ще прегорите без да можете да си кажете – достатъчно? Още малко и ще се строполите – толкова сте уморени? Кажете „да”, за да се успокоя, че не съм единствена…

В такива моменти дори близките ми ме въздържат – да не би да ми стане нещо. Напоследък все повече се владея и не му давам на това да излиза, обаче не винаги успявам.

Разсъждавала съм – какво става, защо не се щадя?

  1. Липса на приоритети

Не винаги се сещам навреме да преценя как това, с което се занимавам и на което отделям време, внимание, енергия, знания, е свързано с големите неща в живота ми. Сещате ли се: първо да сложа в чашата големите камъни, после по-малките, после пясъка и накрая да налея водата, а не да запълня чашата с пясък, с малки, незначителни, дребни, ежедневни и еснафски брудоречки и едва после да се сетя за големите неща.

  1. Губене на фокус и посока

Понякога не успявам навреме да реша кое е най-важно за мен в дадения момент. Започвам да пиша статия, звъни ми клиент, звъни ми някое от децата, колегата праща някой отчет, пускам да си догледам някой криминален сериал и освен това съм отворила три прозореца с регистрации покрай стипендията на Google…

  1. Любопитна съм

А какво ли пише в тази книга? Какво ще стане, ако приложа тази техника на този човек? А дали има други подобни начини за влияние? Какво още пише в Интернет за завладяващата презентация?

  1. Мисля си, несъзнателно, че не съм достатъчно добра

Беше ми много трудно да достигна до това прозрение… И много болезнено. От малка и доскоро, все съм си мислила, че ще ме обичат повече, ако съм по-успешна, по-добра майка, по-секси жена, по-богата… Тези нямат край… И, въпреки че животът ми дава обратна връзка, че аз съм достатъчна – понякога това чудовище излиза на повърхността (добре поне, че вече го разпознавам, дишали сме си в лицата).

  1. Просто искам да дам всичко от себе си – живея един живот в тази си форма

Как е при вас? Има ли нещо от тези – или при вас е нещо друго?

Каквото и да се случва, стигнала съм до някои основни и лесни неща, с които да си помогна в подобни моменти (както казах, макар и вече по-рядко, все още си имам предизвикателства в това отношение и не си казвам – достатъчно!). Прилагам ги заедно и поотделно, в зависимост какво видя за подходящо и както се чувствам в момента:

  1. Харесвам да се прибирам вкъщи, да си легна, да се отпусна, да помоля несъзнатото си и подсъзнанието си да ми дадат почивка и отмора
  2. Моля моите любими хора за масаж, четене на приказка, лека музика, чаша горещо какао или нещо друго, което усещам, че в момента ми се иска
  3. Глезя се
  4. Отпускам се като мокро парцалче на пода и усещам отпускането в цялото си тяло, с всяко дишане се отпускам все повече и повече
  5. Лягам на земята и гледам небето, дърветата, слушам звуците в съседство и още по-далеч
  6. Благодаря на всички и всичко, които са ми помогнали в този така красив живот
  7. Прощавам си, ако съм била агресивна, груба, лоша с някой
  8. Паля си свещи и ароматни билки или пия чай
  9. Вземам си гореща вана…..
  10. Спя
  11. И пр, и пр, и пр

Важна е грижата за себе си. Само така мога да се презаредя и след известно време да съм пълна отново с енергия, усмихната и щастлива. Аз обичам да съм щастлива.

Добре, де, следващият път кажете „достатъчно” една идея по-рано!



Председател на УС на Фондация Вътрешен компас, Собственик и управител на Компас – преводачески услуги. Сериен предприемач. Професионален акредитиран Майстор коуч и Майстор ментор. Магистър по Икономика, магистър по Политология. Ментор към Фонд за рисков капитал Илевън, Стопански факултет на СУ Св. Кирил Охридски, Факултет по политология на Централно европейски университет, фирми. Това, което прави с ентусиазъм, успешно и ефективно е да помага на успели хора, висши ръководители и собственици на бизнеси да бъдат още по-смели и да реализират себе си.